Тери Пратчет - Страта

Демонът беше висок колкото човек или поне щеше да бъде, ако изправеше гръб. Но той беше прегънат почти одве и двете му дебели ръце, покрити със златни люспи и с длани като лопати, му служеха като втори чифт крака. По врата му растяха туфи космалак. Лицето му беше продълговато, леко конско, увенчано с чифт заострени уши и украсено с два мустака, които се влачеха по пода. На главата си носеше малка остра шапчица.

— Нека Всички Знаят, Че Аз Съм Азрифел — заговори той напевно. — Пустинният Джин, Ужасът На Хиляди, Бичът На Милиони И, Да Си Го Кажа Откровено, Роб На Лампата. Та Какво Ще Искаш Този Път, Господарю?

Магьосникът дръпна продължителна реч. Джинът се обърна и застана с лице към тройката.

— Моят Господар Абу Ибн Мнфра Ви Поднася Почитанията Си И Ви Приветства В Неговата Скромна Обител И Такива Ми Ти Работи. Ако Ви Се Яде, Само Кажете На Масичката. Вашето Желание Е Заповед За Нея. Тука Въобще Си Е Така — добави той.

Кин приклекна до масичката и я огледа по-подробно. Представляваше монолитен кристален блок, но сега, когато я разгледа по-внимателно, вътре в нея сякаш имаше още нещо — приличаше на мърдащо пересто облаче или струйка дим.

Помисли си за краставици, зелена паприльонова салата и за канеления сладолед, който си купуваше от Стъриннътъ Дроугериа на Грнх в Чудни Брегове, онзи, чиято рецепта Грнх отказваше да продаде на програмистите на сложи-масички. Отгоре винаги имаше бучната черна треалска черешка. Споменът за този вкус така я преизпълни, че й потекоха лигите.

И тогава сладоледът изникна върху масичката. Стори й се, че в кристала нещо се завихри — и ето ти го на, цял заскрежен, а над него се вие мъглица.

И отгоре му — бучната черна треалска череша. И… Кин вдигна картончето и се облещи.

Беше отпечатано в познатото синьо, черно и бяло и на него бе изрисуван антропоморфен пингвин с боне на готвач. Отстрани пишеше: Стъриннъ Дроугериа, ъгъла на Скрейл и Главната, Горния Квартал, Чудни Брегове 667548. Трегин Грхн и Рода, препоръчано. НАШИЯТ СЛАДОЛЕД Е ВАШИЯТ КЪСМЕТ.

Марко се втренчи в картичката, после се вгледа в извиващите се сенки в кристала.

— Не знам ти как успя да го направиш — рече той предпазливо, — но на мен ми се върти в главата специалитетът Синьо блюдо, който сервират в Кунгската закусвалня на Хенри Коня в Ню…

И млъкна, защото специалитетът вече се мъдреше върху масичката. Тежка керамична купа, в която нещо бълбукаше и се тресеше от вътрешни взривове под оранжевожълта коричка.

— Телепатия трябва да е — рече той неуверено. — Просто сложимасичка-телепат. Хайде, Силвър. Гладен съм.

— Гладен бил! — тросна се Силвър. Тя забарабани тежко по края на масичката и колебливо изрече:

— Намислих си… блюдо с обреден трудук.

Сянката се за вихри, после се изгуби. Силвър продължаваше да барабани.

— Пушен гуаракук с гринци? — предложи тя.

Над кристала се мярна смътен силует и само след миг се разсея.

— Дадуги в брин? Сладки хапки чаки? Ксиква? Сушен кумкум?

Кин въздъхна и бутна купата със сладолед, неначената.

— Проблем Ли Има? — обади се Азрифел.

— Масичката не може да достави шандски белтъчини — обясни Силвър, отпусна се тежко на пода и придърпа колене към брадичката.

— Какво Е Белтъчини?

Абу Ибн Инфра се настани удобно на отсрещния край на масата, протегна ръка и сграби кристалната чаша с биеща на розово течност, която се материализира току пред него. Щом заговори, Азрифел се размърда и кимна.

— Моят Господар Иска Да Говори С Вас За Летящите Ви Дрехи И Други Такива. — Последваха нови консултации. — Моят Господар Поднася Почитанията Си На Своите Колеги-Събирачи И Предлага В Замяна На Всичките Три Костюма Огледало, В Което Всичко Се Вижда Ако Не Е Много Много Далече И Две Бездънни Кесии.

Кин усети, че другите двама я гледат.

— Нека оставим засега настрана неговите донякъде унизителни предложения. — Имаше чувството, че липсата на дух за пазарлък би била отметната като признак на обща слабост. — Ние идваме от много далече и не разбираме много добре какво имаше предвид той под „събирачи“. Събирачи на какво?

Щом изслуша превода, Абу Ибн Инфра се намръщи. После изплю отговора си. Кин не подозираше, че е възможно да изплюеш няколко дълги-предълги изречения, и то наведнъж, но той успя, и още как.

— Господарят Ми Е Озадачен. Вие Притежавате Божии Дарове, Но Не Знаете За Събирачите. И Казва: Как Е Възможно?

— Виж какво, демоне — сопна му се Кин. — Ти това си го знаеш. Ти си проекция, също като Сфандор. Нали?