Тери Пратчет - Страта

След малко тя отбеляза:

— Току-що излетя някакъв апарат.

Беше старец, поне наглед — лицето му беше сбръчкано като спаружена ябълка. Побелялата му брада беше вчесана много сложно. Очите му като че си нямаха нито белтъци, нито израз. Съвсем сигурно не изглеждаше изненадан.

Строител на Диска? Докато Кин ги наблюдаваше как си приказват двамата със Силвър — седяха по турски един срещу друг под дърветата, — тя мислеше трескаво и усилено. Дрехите му не внушаваха нищо друго освен варварско великолепие, но не тя определяше модите на Диска. Леталото му беше дело на напреднали технологии и той знаеше как да го използва — в момента въпросният апарат беше сгънат в кесия и закачен на пояса на спътника му, едър, плещест мъж, който нямаше върху себе си нищо друго освен препаска на слабините и намусено изражение. В ръцете си държеше дълга, извита сабя и не отлепяше очи от Марко.

Кин се приплъзна към кунга.

— Чудя се къде ли си държи бластера? — подметна тя. — Марко, нали се сещаш, на вас двамата със Силвър ви беше хрумнала една такава идея, че бих могла да оцелея на Диска с помощта на секс?

— Да, ти имаш това предимство.

— Зарежи я ти тая работа.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Ами просто я зарежи. Нашето приятелче, дебелака с меча, е… — тя млъкна, побесняла от това, че се усети как се изчервява. — Марко, не можеш ли да си помниш още нещо от оная книга с приказки?

Известно време Марко гледаше като пукел. После физиономията му се изкриви в гримаса.

— Ох, да бе — възкликна той. — Искаш да кажеш, такова, уникален.

— За това време и за това място не ще да е чак толкоз уникален — забеляза Кин и се обърна към Силвър. Шандата я погледна.

— Езикът като че е арабски — осведоми я тя. — Не бях чувала досега как се говори. Пробвах с латинския — според мен той като че го разбира, но не се издава. Единственото, което досега успях да установя, е, че иска скафандрите ни.

Кин и Марко се спогледаха. По лицето на кунга плъзна почти ехфтско коварство.

— Кажи му, че са много ценни — рече той. — Кажи му, че не бихме ги заменили дори за неговото летало. Кажи му, че се налага много бързо да стигнем до брега.

— На това надали би се хванал — отвърна Кин. — Пък и без това коланите съвсем са сдали багажа.

— Това си е негов проблем — отвърна Марко. — Имам план. Но първо бих искал да го видя как точно управлява онова хвъркатото чердже. Кажи му, че тук е твърде горещо и не можем да преговаряме — то това, тъй или иначе, си е вярно.

Последва продължителна размяна на дрезгави думи и фрази, повтаряни на различни нива на вбесяване. Най-накрая човекът кимна, изправи се и махна на прислужника си.

Бабанкото пристъпи напред, бръкна в кесията и подаде на господаря си… ами, да го наречем…

По дяволите, помисли си Кин, това нещо си е летящо килимче и нищо друго. Само че не ни се иска да го кажем, защото звучи налудничаво.

Килимът беше с размер горе-долу два на три метра, покрит със сложни, заплетени шарки в синьо, зелено и червено.

Проснат на земята, той меко обгръщаше буците и дупките.

Човекът каза някаква дума. Вдигна се прах, килимчето се опъна, замря и се вдигна на педя от пясъка. Кин дочуваше леко жужене.

То не трепна дори и когато Силвър му се покачи отгоре. Мъжагата с меча се настани зад тях. Земята безшумно пропадна надолу.

— Една повърхност може да се покрие с гъвкави подемни елементи — обади се Марко след малко. Гласът му храбро потреперваше. — Но захранването с енергия? Откъде ще намериш толкова тънки батерии?

И в ума на Кин се въртяха подобни мисли, откакто бе забила поглед в килима между коленете си — да не би случайно да се плъзне към ръба и отвъд. Усети как Марко се приплъзна към нея като на тръни.

— И на тебе ли ти е нервно? — попита го тя.

— Съзнавам, че това под мен са тънък някакви си милиметри неизвестен и неизпробван летателен апарат — отвърна той.

— С летателния колан не се нервираше.

— Да, ама те са с безусловна стогодишна гаранция. Ако някой колан се повреди, колко още би могъл производителят му да се задържи в бизнеса?

— Според мен дори и някой нарочно да се опита да падне от това нещо, надали ще може — обади се Силвър. Тя шляпна въздуха с лапа и се чу шум, все едно някой бе шляпнал по желе с всичка сила.

— Защитно поле — отбеляза тя. — Пробвайте го.

Кин плахо размаха ръка през ръба на килимчето. Като че бъркаше в петмез, а щом бръкна по-надолу, все едно опря в скала. Али Баба се обърна, ухили й се и каза нещо.