Тери Пратчет - Страта

— Не е срамно — отвърна Силвър. — Аз пък никак не обичам тъмното. Всички си имаме фобии. Кин? Бледичка ми се виждаш…

Кин не се и опита да каже нещо. Знаеше, че няма да може. Успя да изсумти сподавено и посочи с ръка.

Нещо се надигаше с голям напън от ямата. Напънът се дължеше на това, че беше възголемичко за тая дупка. Кин не успя да се сети за нищо друго освен за Паметника Маунт Тригвасон.

Той беше една от туристическите атракции на Валхала. Някой бе издялал барелефите на президентите Хафдан, Торбьорн, Невестулкова Мокасина и Тьохтил в твърдата скала, петстотин фута високи, върху планинския склон.

Тъкмо това се издигаше от ямата — Маунт Тригвасон, на който му липсваше една глава, триглаво Нещо си. Само главата, обърната с лице към тях, беше човешка. Другите приличаха на чудовищна жаба и на някакво насекомо. Гигантските лица се сливаха в една невъзможна глава — да ти призлее чак, а върху нея стърчаха три корони, всяка колкото къща. Под главата висеше сноп паешки крака, всеки по стотина метра дълъг.

Ефектът леко се помрачаваше от това, че през образа се виждаше другият край на дупката.

— Марко? — повика Силвър.

— Според мен там долу няма какво да научим повече…

— Нещо да те е задминало пътьом?

— Не те разбирам.

— Погледни нагоре, Марко.

— Леле, майчице, ще се наакам!

Кин се задави.

— Не се бойте — успокои ги Силвър.

— Да се боя от какво? — обади се Кин. — От онзи урод ли? Не, Силвър, много съм си добре, само дето съм малко нещо бясна. Знаеш ли какво е това? Рисувано бостанско плашило, картинка, която те изпращат нагоре, за да плаши всеки, който се опита да надникне в ямата и да разбере що за чудо е този Диск.

— Ако се върнем обратно, хич няма да ми пука кой е построил този Диск — ще се погрижа да бъдат попилени. Разорени. Докарани до фалит. Построили ми свят, в който хората падат от ръба му с лодки, биват преследвани от демони и тънат в суеверия, защото инак не могат да оцелеят! Почвам да го намразвам този Диск!

Марко се стрелна като ракета в средата на изображението, превърна се в проблясък в окото на Шайтаната, в искрица в мозъка на Господ.

— Безплътна мъгла — подметка той язвително. — Най-обикновена картинка!

Огромното човешко лице, царствено и студено, се изкриви. Устата се отвори и огромна, тъжна въздишка отекна в ямата. От димящото небе се стовари светкавица и стопи сложи-масичката — толкова майсторски, че капчици горещ метал се изсипаха над ярката опакова страна на небето.

Градушката барабанеше по скафандъра на Кин. Гонеха последен срок. След петдесет часа или дори по-малко Силвър щеше да откачи и да се опита да се самоубие. Кунгите и хората можеха да изкарват дълго време без храна. Но не и шандите.

Бурята бушуваше край тях с всичка сила, но щом Марко ги поведе нагоре, потъна под краката им. Те изскочиха от облаците право срещу залеза.

Слънцето залязваше далече назад, червено и гневно, затулено сред облаци. Ако се съдеше по небето, времето навред по целия Диск беше лошо, и „лошо“ всъщност не беше точната дума. Някои от тия облаци имаха такава форма, като че бяха се смахнали.

Марко наруши мълчанието.

— Имаме да покрием хиляда мили.

— Това ни дава средна скорост двайсет мили в час — обади се Кин. — Няма да е трудно да стигнем главината, дори можем да спираме от време на време за почивка.

— И така, стигаме главината. А там откъде ще намерим сложи-масичка?

— Всеки, способен да построи този Диск, ще е способен да построи и сложи-масичка.

— Ами защо тогава не са поправили дупката? Ейрик, Лотар — те са потомци на тия твои строители, деградирали до варварство. Или пък строителите на Диска са умрели.

— Добре де, ти да имаш по-добра идея?

Марко изсумтя.

Силвър се мъкнеше на половин миля зад тях — точка в синкавото небе. Тя изръмжа учтиво, за да им покаже, че е на линия.

— Ако Дискът е бил построен от Компанията, то има вероятност да намерим масичка — обади се тя. — Недей да пъшкаш, Кин. Идеята за Диска може да се впише в Политиката на Компанията по много начини. Между другото, на половин миля зад мен лети гарван.

Кин се втренчи в забързаните облаци под тях. Политика. Може би Дискът беше Политика…

Великите крале на Вретената, Колесарите, Палеотсхите, Хх-Тоните — народите на Вселената. Вселената — това бяха нейните народи.

Някога, много отдавна, астроисториците си представяли огромна, празна, осеяна със звезди сцена, бяло платно в очакване да го докосне четката на живота. Всъщност днес вече се знаеше, че един вид Живот се е появил три микросекунди след взрина на ядрото. И ако не беше така, Вселената сега щеше да представлява разпръсната напосоки материя. Животът — той бе насочил развитието й. Животът някога е пребивавал в огромните въртящи се облаци, превърнали се в звезди — всяка звезда е била скелет на един от огромните, трупащи прах динозаври от юрския период на Вселената.