Тери Пратчет - Глинени крака

— Ама мангизите едва ще ми стигнат!

Съдържателят се ухили.

— Ето, видя ли, късметлия си.

Веселка Дребнодупе се облегна на стената до бившия клозет и захриптя.

Алхимиците придобиваха това умение в самото начало на кариерата си. От наставниците си знаеше, че има два показателя за добрия алхимик — атлетичен и интелектуален. Алхимюсьт отговаря на атлетичните критерии, ако е способен да прескочи работната маса и да се покрие зад уютно дебела яка стена за не повече от три секунди. С теста за интелигентност се справя, щом винаги знае точния момент, когато трябва да извърши спортния си подвиг.

Имаше си проблеми и с лабораторното оборудване. Задигна каквото можа от Гилдията, но истинската алхимическа лаборатория трябваше да бъде претъпкана със съдове, които сякаш са изработени на конгрес на хълцащите стъклари. На достойния алхимик не му се налагаше да използва вместо колба керамична чаша с нарисувано на нея мече. Ефрейтор Нобс вероятно щеше да се разстрои много, като види пораженията, нанесени на чашата от опитите на ефрейтор Дребнодупе.

Когато прецени, че пушеците вече са се уталожили по стените, тя се осмели да влезе отново в малката стаичка.

Имаше и още нещо, което я дразнеше. Книгите по алхимия бяха великолепни, всяка страница — истински шедьовър на най-способни гравьори, но в тях никъде не се намираха съвети като „Отвори навреме прозореца“. Разбира се, имаше подробни указания: „Добавяйте куирмска вода към цинка, докато газът започне да се отделя бурно на мехурчета“, обаче липсваха практичните допълнения: „Не правете това в собствения си дом и се сбогувайте с веждите си“.

Както и да е…

В импровизираните колби и епруветки обаче липсваше кафяво-зеленикавата лъскавина, която според „Наръчника на алхимика“ е сигурен признак за наличие на арсеник в пробата. Веселка вече направи опити с всички храни и напитки, които откри в кухните и килерите на двореца. За целта конфискува всика празна бутилка и чаша от Участька.

Реши да опита още веднъж със съдържанието на пакетче номер 2. Приличаше на мазно сирене. Сирене ли?… От дима й се замайваше главата. Ами да, помнеше, че взе проби и от сирене. Нямаше съмнение, че пакетче номер 17 съдържаше малко ланкърско със сини жилки, което влезе в неистово взаимодействие с киселината, проби дупчица в тавана и покри половината работна маса с гъста утайка, застинала подобно на катран.

Все пак извърши теста.

Само няколко минути по-късно трескаво разлистваше бележника си. Първата проба, взета от кухните (пикантен гъши пастет), бе вписана под номер 3. Ами номер 1 и 2? Ясно, първата проба беше бялата глина от Сбъркания мост… А втората?…

Намери каквото търсеше. Не може да бъде!

Пак се озърна към колбата. Насреща й сякаш се пулеше подигравателно арсенът в чиста метална форма.

Имаше още мъничко от пробата. Защо да не опита пак?… Но не е ли по-добре да се посъветва с някого?…

Втурна се към голямата стая, където дежуреше един трол.

— Къде е Командир Ваймс?

— При Сиренко, ефрейтор… — тролът се ухили — …Дребнодупе.

— Благодаря и да ти се връща тъпкано.

Тролът пак се обърна към разтревожения монах в кафяво расо.

— И к’во?

— Ами най-добре той сам да ви разкаже. Аз само седях зад съседното бюро.

Монахът постави пред трола малко бурканче със сивкав прах. Около буркана бе вързана папийонка.

— Желая да се оплача! — изписука прашецът. — Работих там само пет минути и ето какво стана! Сега ще минат поне няколко дни, докато си възвърна формата!

— Къде си работил? — не разбра тролът.

— В „Безподобни църковни принадлежности“ — подсказа смутеният монах.

— В отдела за светена вода — уточни вампирът.

— Откри арсеник ли? — оживи се Ваймс.

— Да, сър. Големи количества. Пробата просто е просмукана с арсеник. Но…

— Казвай, де!

Веселка заби поглед в краката си.

— Повторих реакцията, сър, и знам, че всичко е правилно…

— Добре. От какво взе пробата?

— Ами в това е проблемът, сър. Не беше нещо от двореца. Защото отначало малко се обърках и работих с пробата от жилището на отец Тубелчек. Взех я изпод ноктите му, сър.

— Какво?!

— Забелязах под ноктите му вещество, подобно на смазка, и предположих, че го е одрал от нападателя си, сър. От работна престилка или друга дреха… Остана още малко от пробата, сър, ако желаете да я провери независим експерт. Няма да ви се обидя.

— Но какво би правил старецът с отрова? — недоумяваше Керът.