Тери Пратчет - Глинени крака

Широко разпространен и крайно неверен е митът, че създателите на оръжия за изтребление накрая биват погубени от творенията си. Няма почти никакви фактически основания за подобни твърдения. Полковник Шрапнел не е бил взривен, мосю Гийотен е умрял, без главата му да бъде отделена от тялото, а полковник Гатлинг не е бил застрелян. Ако не беше убийството на производителя на палки и сопи сър Уилям Тъп-Инструмент в една тъмна уличка, мълвата изобщо нямаше да плъзне.

„Добре дошъл в Стражата, ефрейтор Дребнодупе. Да ти представя Ангуа… Ангуа, покажи на Дребнодупе колко си напреднала в изучаването на джуджешкия език…“

В Анкх-Морпорк преобладава възгледът, че наказанието за първото закононарушение трябва завинаги да предотврати възможността за криминален рецидив.

Това се случва винаги в което и да е полицейско преследване. Просто е неизбежно някой тежък камион да не прегради пътя на полицейската кола.

Ако не е камион, ще е разсеян тип, бутащ закачалка на колелца, отрупана с дрехи. Или поне двама загубеняци, понесли голямо стъкло.

Как да не заподозреш, че зад всичко това стои някое тайно общество?

Освен това джуджетата не възприемат прекалено болезнено въпроса за своя ръст. Имат си една поговорка: „Всички дървета се секат близо до земята“. Всъщност това е облагороденият вариант, а оригиналният гласи: „Щом пъпът му е пред очите ти, значи слабините му са пред зъбите ти“.

Често двете понятия са абсолютно тъждествени.

Разбира се, наричаха се така, за да се спази приличието. Хората често подмятаха: „Шивачки, а? Знаем ги ние тия работи! Хе-хе!“