Тери Пратчет - Глинени крака

— Ще Ми Плащате Двойна Надница — заяви големът.

— Тъй ли? — изви вежди Ваймс.

— Да. Аз Не Спя. Мога Да Работя Непрекъснато. Аз Съм Изгодна Сделка. И Не Искам Извънреден Отпуск За Погребенията На Бабите Си.

„Наистина се учи бързо…“

— Но нали имаш свещени дни, когато не работиш?

— Или Всички Дни Са Свещени, Или Нито Един. Още Не Съм Решил.

— Брей… Дорфл, а за какво са ти пари?

— Ще Ги Спестявам И Ще Откупя Голема Клуц, Който Работи В Цеха За Туршии. Ще Го Освободя. После Двамата Заедно Ще Спестяваме За Голема Бобкис, Който Е При Въглищаря. Тримата Ще Откупим Голема Шмата, Който…

— Някои биха предпочели да освободят другарите си със сила и кървава революция — прекъсна го Ваймс. — Не ме разбирай накриво, изобщо не те подтиквам да поемеш по тоя път.

— Не Бих Го Сторил. Това Ще Е Като Кражба. Нас Ни Продават И Купуват. Затова Ще Откупуваме Свободата си. С Труд. Няма Кой Да Направи Това Вместо Нас. Ще Го Постигнем Сами.

Ваймс се ухили безмълвно. Вероятно никоя друга разумна раса не би поискала разписка за свободата си. Някои неща просто не се променят.

— Я виж, ония хора там май искат да си побъбрят с нас…

По моста ги доближаваше плътна маса от сиви, черни и оранжеви раса. Тълпата се състоеше от жреци, свещеници и монаси. Изглеждаха разгневени.

Начело вървеше Хюнон, Върховен жрец на Слепия Йо и говорител по религиозните въпроси, доколкото някой можеше да изразява несъвместимите интереси на всички изповедания в Анкх-Морпорк. Той забеляза Ваймс и забърза към него, вдигнал показалец към небето.

— Виж какво, Ваймс… — Млъкна и се вторачи сърдито в Дорфл. — Това ли е създанието?

— Да, пред вас е големът Дорфл — малко по-натъртено отвърна Командирът на Стражата. — Стражник Дорфл, запознай се с негово преосвещенство.

Големът почтително вдигна ръка към шлема си.

— С Какво Можем Да Ви Бъдем Полезни?

— А, този път прекали, Ваймс! — разпени се Хюнон, без да слуша Дорфл. — Надарил си това нещо с реч, а то дори не е живо!

— Искаме го стрит на прах!

— Светотатство!

— Хората няма да търпят това!

Хюнон се озърна към останалите свещенослужители.

— Аз говоря в момента. — Пак се взря възмутено във Ваймс. — Това е оскверняване и идолопоклонство…

— Аз не му се покланям — вдигна рамене Командирът на Стражата, който вече се забавляваше добре. — Наех го на работа. А пък за оскверняването не знам… Способен съм само на сквернословие, ако искате да чуете…

Пое си дълбоко дъх.

— Извинете — намеси се Дорфл.

— Няма да те слушаме! — отсече някой от жреците. — Ти не си жив.

Дорфл кимна бавно.

— Това Е Напълно Правдиво Твърдение.

— Чухте ли? Призна си!

— Предлагам Да Ме Натрошите, А После Да Стриете Късовете На Най-Ситния Прах. Не Мисля, Че Ще Откриете Дори Един Атом Живот…

— Вярно! Хайде да го направим!

— Но За Да Бъде Изпитанието Пълно, Някой От Вас Трябва Да Се Подложи Доброволно На Същия Процес.

Тълпата се смълча.

— Не е честно — оплака се един свещеник след малко. — После ще вземат праха ти, ще го изпекат отново и ти ще оживееш…

Изведнъж тишината стана още по-тежка. Хюнон промърмори:

— А бе, аз ли нещо бъркам или нагазихме чак насред блатото на теологията?

Друг жрец попита:

— Наистина ли си казал, че ще повярваш в който и да е бог, чието битие може да бъде доказано в логически диспут?

— Наистина.

Ваймс беше обзет от предчувствие за близкото бъдеще и благоразумно се отдалечи на десетина крачки от Дорфл.

— Но нали е ясно за всекиго, че боговете съществуват? — учуди се някакъв монах.

— Изобщо Не Е Очевидно.

Мълния прониза облаците и се заби в шлема на Дорфл. Блъвнаха пламъци, чу се шуртене. Стопената броня на голема се стече на локвички около нажежените до бяло крака.

— Не Бих Казал, Че Това Е Осббено Убедителен Довод — чу се спокойният глас на Дорфл някъде от облаците дим.

— Досега и той стигаше — вдигна рамене Ваймс. Върховният жрец на Слепия Йо се озърна към колегите си.

— Ей, хора, няма нужда да се увличаме…

— Но Офлър е отмъстителен бог! — възрази някой от по-задните редици.

— Ами! Просто си е кръвожаден — отсече Хюнон.

Втора мълния плъзна на зигзаг в небето, но само метър над шапката на върховния жрец се отклони под прав ъгъл, заби се в един от дървените хипопотами на моста и го сцепи. Хюнон се ухили самодоволно и се обърна да продължи разговора с Дорфл, който полека се охлаждаше с тих звън.

— Та значи казваш, че ще признаещ съществуването на който и да е бог само ако бъде доказано чрез дискусия, така ли?