Тери Пратчет - Глинени крака

— Можем да го сътворим наново! — изграчи Керът. — Имаме глината му.

Ваймс се взираше ту в думите, ту в останките на Дорфл.

— Сър? — обади се питащо Керът.

— Направи го! — заповяда Командирът на Стражата.

Керът примига.

— И то незабавно! — безпрекословно добави Ваймс.

Пак се вторачи в старателно изписаните букви.

„СЛОВАТА В СЪРЦЕТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОТНЕТИ.“

— Щом ще го сътворявате наново… — изрече за мислено — …нека има и глас. Ясно ли е? И не забравяй да се погрижиш за ръката си.

— Глас ли, сър?

— Направи го, казах!

— Слушам, сър.

— Тъй, разбрахме се. — Ваймс се настрои делово. — Двамата със стражник Ангуа ще огледаме тук. Вие се заемете с възложената ви работа.

Обърна се и проследи с поглед как Керът и Детритус изнасят останките.

— А сега — подхвърли на Ангуа — да го видим най-сетне тоя арсеник. Може да си имат скрита работилничка. Едва ли са искали да смесят отровните свещи с обикновените. Веселка ще ни подскаже какво… Впрочем къде се дяна ефрейтор Дребнодупе?

— Ами… Май няма да издържа още дълго…

Озърнаха се. Веселка висеше на конвейера със свещите.

— Ти как се озова горе, а? — заяде се Ваймс.

— И аз не помня, сър.

— Защо не се пуснеш? Не е толкова високо… Олеле…

Джуджето висеше точно над голям казан с разтопена лой. На повърхността изскачаха мудни мехурчета.

— Слушай… — изсъска Ваймс на Ангуа. — Според теб колко е гореща тая гадост?

— Някога хапвал ли сте горещо сладко направо от тенджерата? — отвърна тя с въпрос.

Командирът на Стражата заговори по-силно.

— Ефрейтор, не можеш ли да се залюлееш, за да скочиш по-далечко от казана?

— Дървото е твърде мазно, сър!

— Ефрейтор Дребнодупе, заповядвам ти да не падаш!

— Слушам, сър!

Той смъкна куртката си.

— Да видим сега ще успея ли да се покатеря…

— Няма да стане! — възпря го Ангуа. — Всичко и без това се клати, може да се срути всеки миг!

— Сър — обади се Веселка отгоре, — ръцете ми приплъзват…

— О, небеса, защо не ни викна по-рано?!

— Ами всички бяхте… достатъчно заети, сър.

— Обърнете се с гръб към мен, сър — отсече Ангуа, разкопчавайки ремъците на бронята си. — И то веднага, моля ви! Затворете си очите!

— Но какво?…

— Дрррръжте се ррррразумно, сърррр!

— О, да, бе…

Ваймс я чу да се отдалечава от конвейера и на всяка стъпка издрънчаваше част от бронята й. После тя се засили и крачките й се промениха изведнъж…

Отвори очи.

Вълчицата се метна нагоре с могъщ отскок, захапа рамото на джуджето тъкмо когато Веселка се пусна, и успя да извие тялото си така, че двете да паднат зад казана.

Ангуа се затъркаля по пода. Скимтеше. Веселка отскочи към стената.

— Върколак!

Ангуа се гърчеше и драскаше с лапи по муцуната си.

— Но какво му стана? — поуспокои се джуджето. — Май е… пострадал. И къде изчезна Ангуа? Ох!…

Ваймс погледна разкъсаната й кожена куртка.

— Носиш ризница под дрехите? — смънка слисан.

— Ами… Това ми е сребърната ризница… Но тя знаеше. Казах й…

Той сграбчи нашийника на Ангуа. Тя се опита да го ухапе, срещна погледа му и извърна глава.

— Зъбите й само се плъзнаха по среброто… — омърлушено прошепна Веселка.

Ангуа се изправи на крака, втренчи се сърдито в тях и се мушна зад купчина сандъци. Чуваха скимтенето й, което полека се превърна в глас.

— Коварни хитри джуджета, проклети сребърни ризници…

— Стражник, добре ли си? — строго попита Ваймс.

— Що за глупост — сребърно бельо?!… Моля ви, подайте ми дрехите…

Той събра униформата й, стисна клепачи, за да не я притеснява, и подаде всичко зад сандъците.

— Никой не ми каза, че тя е вър… — жалваше се джуджето.

— Ефрейтор — помъчи се да бъде търпелив Командирът на Стражата, — погледни иначе на положението. Ако тя не беше върколак, ти щеше да се превърнеш в най-голямата декоративна свещ на света.

Ангуа се показа, разтривайки устните си. Кожата около тях беше болнаво розова.

— Изгори ли се? — плахо попита Веселка.

— Ще ми мине — сопна се Ангуа.

— Но ти дори не ми намекна, че си върколак!

— И как точно очакваше да ти го съобщя?

— Дами — намеси се Ваймс, — ако свършихте с дрязгите, искам туй свърталище да бъде претърсено. Разбрахме ли се?

— Имам един мехлем… — унило предложи Веселка.

— Благодаря.

Намериха чувалче с арсеник в един килер. И няколко сандъка от специалните свещи. И множество мъртви плъхове.

Тролът Вулканчо само открехна вратата на грънчарската си работилница, но някой незабавно я доотвори така, че почти я изкърти от пантите.