Алистър Маклейн - Нощна стража

Тя кимна, ядосана на себе си — очевидно съвсем бе изгубила способността си да разсъждава трезво. Не трябваше да позволява на емоциите си да я завладеят.

Изкачиха се по стълбите, застлани с крещящ морав килим, извадиха пистолетите си и стигнаха до края на коридора. Сабрина внимателно отвори вратата на пожарния изход и надникна навън към металната стълба, която се спускаше по стената на хотела. Можеше съвсем лесно да заеме удобна позиция до отворения прозорец на стаята. Каза му да й даде двадесет секунди и стъпи на площадката, като тихо затвори вратата след себе си. Греъм отиде до вратата и се притисна плътно до стената, здраво стиснал пистолета в дясната си ръка. Преброи до двадесет и почука два пъти на вратата, после изчака малко и почука още три пъти. Вратата срещу него леко се отвори и отвътре се показа заглушителят на един картечен пистолет и21. Държеше го Сантен. Греъм се хвърли напред и удари вратата с рамо. Сантен извика от болка, когато ръбът го перна през лицето и го запрати обратно в стаята, а пистолетът се изплъзна от ръцете му. Греъм отвори широко вратата и предпазливо влезе вътре. Видя Сантен в последния момент и не успя да избегне удара, който се стовари върху рамото му. Сантен захвърли лампиона и се втурна към балкона. Покатери се на парапета и се спусна надолу по дървената решетка, която украсяваше стената на сградата. Греъм излезе на балкона тъкмо навреме, за да види как Сантен стигна до улицата и изчезна в тълпата на минаващото шествие.

— Майк, добре ли си? — попита Сабрина от вратата.

— Да — отвърна той, докато бавно разтриваше рамото си.

— Какво стана?

— Изпуснах го. А ти какво направи?

Тя вдигна чуждия пистолет, който държеше в ръката си, и посочи стаята зад гърба си.

— Другият е там вътре. Успях да се промъкна и да го спипам, докато ти чукаше на вратата. Сега лежи в безсъзнание.

Греъм взе пистолета на Сантен, който се подаваше изпод леглото, и отиде в другата стая. Отмести тялото на Канете от вратата и я затвори след себе си.

— Майк! — извика Сабрина от банята.

Той бързо отиде при нея. В празната вана лежеше тялото на Шивон, застреляна с куршум в сърцето. Върна се да вземе един чаршаф от стаята и я покри с него. Едва тогава погледна Сабрина, но когато се опита да я докосне утешително по ръката, тя се дръпна рязко и седна на ръба на ваната, здраво стиснала пистолета в ръцете си. Внезапно се изправи и тръгна към вратата. Греъм й препречи пътя:

— Да го убиеш не е изход, Сабрина. Знаеш го много добре. Пък и не той я е убил. Не си ли спомняш какво ни каза Шивон за начина, по който убива Драго? Един куршум право в сърцето.

Тя погледна надолу към Канете, който още беше в безсъзнание, и отпусна ръката с пистолета.

— Ние бяхме първите хора, откакто е починал баща й, с които се чувстваше добре. Каза ми го днес следобед. Мислех си, че ще станем добри приятелки, а сега… — тя внезапно млъкна и се обърна към Греъм. — Имаме да разпитаме един задържан.

— Ти донеси малко вода, а аз ще го подпра на стената.

Сабрина се върна с чаша вода от банята и видя Канете да седи опрян на вградения в стената скрин, главата му бе клюмнала на гърдите, а отзад по врата му се стичаше кръв от раната зад ухото, където го бе ударила. Тя плисна водата в лицето му. Канете разтърси глава и отвори очи право към дулото на пистолета, който Греъм бе насочил към него. Главата му се цепеше от болка, но той не помръдна — страхуваше се, че и при най-малкото движение Греъм може да натисне спусъка. Греъм го попита за името му и той го каза.

— За кого работиш? — попита сурово Греъм.

Канете мълчеше. Греъм го блъсна по челото с ръка и главата му силно се удари в шкафа отзад. Той изкрещя и я притисна с две ръце, но Греъм го блъсна още веднъж, този път още по-силно. Канете вдигна ръце, за да се предпази, лицето му бе изкривено от болка.

— Разбирам, не искаш да говориш, преди да е дошъл адвокатът ти. Прав си, за тройно убийство могат да ти лепнат бая нещо. Освен, разбира се, ако смяташ, че Драго ще те измъкне. Според мен обаче изобщо няма да си дава зор, от теб ще стане чудесна изкупителна жертва.

— Господин Драго ще ми помогне.

— Значи все пак признаваш, че работиш за Драго? — намеси се Сабрина.

Той презрително се ухили.

Греъм го удари през лицето с дулото на пистолета си и разцепи кожата на бузата му. Канете извика и притисна ръка към лицето си, през пръстите му се процеждаха капки кръв.

— Отговори на въпроса или ще започна да ти чупя пръстите един по един!