Алистър Маклейн - Нощна стража

Той огледа пак часовника и като бръкна под тезгяха, й подаде цял пакет жетони. Шивон ги грабна и изтича към отсрещната страна на улицата, където имаше цяла редица обществени телефони. Намери номера на „Меридиен“ в указателя и разкъса пакета с жетоните. Няколко паднаха на тротоара, но тя не се наведе да ги вдигне, а пъхна един в отвора на телефона. Докато набираше, пръстът й трепереше.

— Майк Греъм, ако обичате — изхлипа тя веднага щом вдигнаха слушалката, и телефонистката я свърза с апартамента.

— Ало? — обади се Греъм.

— Майк, Шивон се обажда. Трябва да ми помогнете! Кейси е мъртъв и те са по следите ми…

— Шивон! — прекъсна я той. — Успокой се! Успокой се и ми кажи какво се е случило.

— Драго уби Кейси, моя резидент от консулството. Застреля го съвсем хладнокръвно, а сега е мой ред, защото пликът е в мене.

— Плик ли? Какъв плик! Или не, остави! Къде се намираш?

— На „Нимайер Авеню“, но не мога да остана тук. Драго е буквално по петите ми.

— Добре, къде да те намерим? Тя се огледа наоколо.

— Наблизо има един хотел, казва се „Валенсия“. Ще ви чакам там. Моля те, Майк, побързайте! Ужасно се страхувам. Никой не ми беше казал, че може да се случи нещо такова.

— Веднага тръгваме.

Тя окачи слушалката и се смеси с друго шествие, което отиваше в посока към „Валенсия“.

Лариуш, който бе чул всичко от съседната кабинка, се усмихна, върна се бегом при мерцедеса, паркиран наблизо само преди няколко минути, и предаде целия разговор на Драго.

— Добре, че има поне един човек, на който мога да разчитам — каза той и презрително изгледа Сантен и Канете.

— Тя ни изненада — опита се да се защити Канете.

— Нима? — отвърна саркастично Драго и предупредително размаха пръст. — Още една грешка и ще ви пратя и двамата да патрулирате с кучета за половин година, ясно ли е?

Те кимнаха и наведоха очи под проницателния му поглед.

— За колко време ще стигнат от „Меридиен“ до „Валенсия“? — обърна се Драго към Лариуш.

Той пресметна разстоянието наум.

— Най-малко двадесет минути, и то ако вземат такси. Ако са със своя кола, могат да се забавят около половин час, дори повече. Човек трудно ще открие „Валенсия“, ако не познава добре квартала.

— Какъв е този хотел?

— Хотел е силно казано, господин Драго. Там ходят главно проститутки.

— Далече ли е оттука?

— Не, с кола е само на няколко минути път — отвърна Лариуш.

Драго погледна часовника си.

— Да приемем, че са взели такси две-три минути след края на разговора. Оттогава са минали пет минути, нали така? Значи вече сме изгубили цели осем минути. Да тръгваме, Лариуш. Крайно време е да приключим с този въпрос веднъж завинаги.

Когато Шивон се обади, Сабрина беше в банята и се преобличаше. Обу си джинсите, облече една бяла тенис-фанелка и веднага слезе във фоайето, където я чакаше Греъм. И двамата бяха въоръжени, кобурите с пистолетите бяха затъкнати отзад в джинсите, за да не бият на очи. Греъм махна на първото свободно такси и въпреки че ги изгледа подозрително, шофьорът едва забележимо кимна с глава, когато Сабрина му каза да ги закара до хотел „Валенсия“. Стигнаха за половин час и тя плати на шофьора, после влезе след Греъм в безвкусно обзаведената приемна. Вътре миришеше на цигари, китайски тамян и евтин парфюм. Момчето зад рецепцията, с обезобразено от акне лице, пъхна парче дъвка в устата си и започна шумно да дъвче, без да откъсва очи от Сабрина.

Греъм щракна с пръсти на сантиметри от лицето му, за да привлече вниманието му.

— Госпожица Сен-Жак. Номерът на стаята й? Момчето неохотно отдели очи от Сабрина и сложи един плик пред себе си.

— Вие ли сте Грейъм?

Греъм взе плика и го разлепи с пръст. Вътре намери следната бележка:

Майк, Сабрина,

Аз съм в стая № 8, в края на първия етаж. Почукайте два пъти и след малка пауза още три пъти. Така ще знам, че сте вие.

Греъм подаде бележката на Сабрина и после й показа плика, върху който бе написано името му.

— Почеркът е различен — каза тя.

— Аха. Защо й е да пише бележката, а после да дава на някой друг да я сложи в плика?

— Значи някой е прочел бележката и след това я е запечатал в друг плик — заключи Сабрина.

— Точно така. В прохода до хотела имаше пожарен изход. Ти мини оттам, а аз ще вляза през вратата.

Тя се обърна да излезе на улицата, но Греъм я сграбчи за ръката:

— Не натам! Онова момче сигурно е получило инструкции да се обади в стаята веднага щом тръгнем нагоре. Който и да е там, трябва да го накараме да мисли, че не сме заподозрели нищо, а това означава да се държим естествено. Ще се измъкнеш от самия етаж.