Алистър Маклейн - Нощна стража

Точно тогава видя в страничното огледало черния мерцедес, който спря четири коли зад нея. На волана седеше Лариуш, а това означаваше, че и Драго е с него — Лариуш не возеше никой друг. Тя се отпусна безсилно на седалката — щяха да открият колата й след броени минути. Трябваше бързо да се маха оттам. Свали обувките си на висок ток, които щяха само да й пречат — щеше да тича по чорапи. Или не, гуменките й! Сутринта бе ходила на аеробика и гуменките й сигурно се търкаляха някъде в колата. Започна трескаво да ги търси и най-сетне ги намери, хвърлени на топка заедно с трикото й зад предната седалка. Тъкмо ги обуваше, когато видя, че задната врата на мерцедеса се отваря. Отвътре излезе Канете и се наведе през прозореца на Лариуш, вероятно за да получи последни инструкции от Драго. Той самият не се виждаше, тъй като го закриваха спрелите между тях коли. За момент й хрумна веднага да побегне, но бързо се отказа от подобна идея. Едно от нещата, които Канете бе научил в революционната армия, бе да стреля право в целта. Имаше по-добри шансове, ако го оставеше да се приближи. Той се отдалечи от мерцедеса и видя колата й. Вдигна палец към Драго, за да му покаже, че я е открил. Това, което я безпокоеше най-много, бе, че не виждаше Драго — той лесно можеше да се измъкне от мерцедеса, без тя да разбере, но трябваше да се довери на късмета си. Канете тръгна към нея. Шивон изключи мотора и здраво хвана дръжката на вратата. Поне елементът на изненадата бе на нейна страна — единственото, което бе на нейна страна. Канете бе вече съвсем близо. Мушна ръка в джоба си и й каза да излезе. Тя кимна с глава и се престори, че се колебае, очите й шареха между него и ключа за мотора. Той се хвана на въдицата и мушна ръка през прозореца, за да вземе ключа. Шивон с всичка сила блъсна вратата и го удари с ръба право в стомаха. Той залитна назад и се преви надве, лицето му се сгърчи от болка. Шивон изскочи от колата и се втурна към процесията — там щеше поне за малко да е на сигурно място.

Драго и Сантен излязоха от мерцедеса и се хвърлиха след нея. Тя се добра до шествието двадесетина метра преди тях и се скри от преследвачите си сред ярките, пищни костюми. Група танцьорки наобиколиха Сантен и той едва успя да се измъкне, за да попадне веднага във вихъра на друг танц. Драго се справяше сравнително по-добре и продължаваше да следва Шивон — скъсаният й черен чорап се виждаше отдалеч сред морето от голи крака наоколо. Когато, накуцвайки, дойде и Канете, Драго му каза да заобиколи шествието отпред, за да я притиснат вътре. Сантен вече си бе пробил път натам, където процесията оредяваше, и се приближаваше към Шивон от другата страна.

Тя успя да се шмугне в уличката, където я чакаше Морган, и той запали бялото си ауди. Сантен разблъска хората пред себе си и посегна да я хване, но Шивон се изплъзна и го ритна в слабините. Той изкрещя и в агония рухна на земята, а тя отново се затича към колата. Точно в този миг един куршум проби предното стъкло и Морган се сви, от дупката в средата на челото му се проточи тънка струйка кръв. Шивон се обърна, очите й се бяха разширили от страх. До една стена в началото на уличката стоеше Драго със смразяваща усмивка на устните, пистолетът се полюшваше леко в ръката му. Той пристъпи напред и изведнъж няколко жени със смях го сграбчиха откъм гърба и го повлякоха заедно с шествието. Яростният му поглед я прониза и той изчезна зад ъгъла на сградата. Тя задъхано се измъкна от пресечката и блъсна настрани двама пияни туристи, които се опитаха да я хванат. Мъжете се засмяха и продължиха да се клатушкат напред, за да настигнат шествието. Първата й мисъл бе да намери телефон, но се сети, че няма жетони. Нямаше и пари, за да си купи. Изтича до един павилион за вестници и се озърна през рамо да види дали не я следи някой. Не можеше да бъде сигурна, на улицата имаше толкова много хора.

— Искате ли нещо, или не? — попита я на португалски продавачът.

— Трябва ми един жетон за телефон, но нямам никакви пари — отвърна тя и свали часовника си. Сложи го на тезгяха. — Ето, ще ви платя с него. Дайте ми един жетон, моля ви. Само един.

Мъжът взе часовника и го повъртя в пръстите си.

— Закъсала ли сте нещо?

— О, моля ви, само ми дайте един жетон — настоя тя и отново погледна през рамо. Все още не виждаше никой от преследвачите си.

— Един жетон за този часовник! Какъв е тоя номер?

Една сълза се плъзна от крайчеца на окото й и тя я изтри с опакото на ръката си.

— Няма никакъв номер, за Бога! Няма ли да ми помогнете?