Алистър Маклейн - Нощна стража

— Защо не питаш нея? — отвърна той и погледна Шивон с ледени очи.

— Да ме пита какво? — учуди се Шивон.

— Защо не ни предупреди за приятелчето на Драго?

— Приятел че ли? Какво приятел че?

— Да взема да ти го опиша, за да си опресниш малко паметта, а? Над петдесетте, къса черна коса, сиви мустаци и силен руски акцент. Да продължавам ли?

— Сещам се кого имаш предвид. Пристигна, докато ти беше вътре. Изобщо нямам представа кой е, ако за това намекваш.

— Аз пък смятах, че си местният експерт по висши служители на КГБ — отвърна саркастично Греъм.

— Познавам само тези, които редовно посещават Рио. Никога не съм виждала този човек.

— Защо просто не ни кажеш кой е, Майк? Сам виждаш, че и двете нищо не разбираме — притече й се на помощ Сабрина.

— Името Юри Леонов говори ли ви нещо? И двете кимнаха.

— Онзи Леонов? — попита недоверчиво Шивон.

— Юри Леонов, шеф на отдел К, който се занимава с чуждите разузнавания. Един от най-могъщите хора в КГБ.

— Винаги са ми казвали, че той е привърженик на твърдия курс и никога не напуска Русия — каза Шивон, без да сваля очи от Греъм. — Сигурен ли си, че е той?

— Разбира се, че съм сигурен. Срещали сме се лице в лице на финландско-съветската граница, докато още бях в Делта — Греъм леко докосна Сабрина по ръката. — Ето защо изиграх сцената с целувките. Ако ме беше видял, легендата ни отиваше по дяволите.

Сабрина разбиращо кимна с глава и попита:

— Какво търси тук човек като него?

— Може би Сергей ще успее да открие нещо — отвърна той и се обърна към Шивон. — Трябва да се махна оттук колкото е възможно по-бързо. Можеш ли да намериш шофьора ни…

— Фелипе — подсказа му Сабрина.

— Да, Фелипе. Нека ни чака пред рецепцията. Предай извиненията ни на Шрадер — кажи му, че не съм се чувствал добре, Драго може да го потвърди.

— Оставете всичко на мен. А сега се махайте оттук.

— Точно това смятаме да направим — отвърна Греъм. — И благодаря.

— Няма защо. Ще ви се обадя утре, някъде по-обед. За вас не знам, но аз лично ще спя като мъртва.

За по-пряко Греъм и Сабрина решиха да заобиколят шатрата и се озоваха точно срещу Драго и Леонов.

— Как е стомахът, господин Греъм — попита Драго, като ги видя.

— Все още се чувствам малко слаб — каза Греъм, полагайки големи усилия да се усмихне.

— Американци — промърмори презрително Леонов и продължи прекъснатия си разговор с Драго.

— Сигурен ли си, че беше той? — попита Сабрина, когато се отдалечиха от шатрата.

— Абсолютно. Леонов беше.

— Защо тогава не каза нищо? Имаше идеална възможност да те провали, особено пред човек като Драго.

— Нищо не разбирам — каза объркано Греъм, докато се качваха по стълбите. — Просто нищо не разбирам.

Шивон видя как двамата се скриха в асансьора, и се обърна да разгледа Леонов. Ето с кого е трябвало да се срещне Драго. Явно наистина смяташе да предаде плика на приема, а това означаваше, че го носи със себе си. Обаче в кой джоб? Имаше един-единствен шанс да го вземе, така че просто не можеше да допуска грешки. Логиката й нашепваше, че пликът е в джоба на ризата му, но дали наистина бе там? „Трябва да е там“, каза си тя. Отпи глътка „Перне“, за да прочисти пресъхналото си гърло, и се запъти към двамата мъже.

— Ела, Андре, още не сме танцували тази вечер.

— Знаеш, че не танцувам — отвърна ядосано Драго.

— Тъкмо удобен момент да се научиш!

Тя протегна ръка към него и изведнъж политна напред, като се престори, че токът й се е закачил за нещо. Драго изпусна чашата си — идеален начин за отвличане на вниманието — и я прихвана, за да не падне, но Шивон вече бе успяла да измъкне плика от джоба на ризата му и го бе скрила в дрехата си.

— О, Андре, извинявай — възкликна тя и се наведе да вдигне чашата му. — Ще отида да ти донеса друго питие.

— Няма нужда — той взе чашата от ръцете й. — Добре ли си?

— Да, но се чувствам много неудобно — каза тя и погледна бримката на чорапа си. — Извинете ме, ще отида да се преоблека.

— И вие на Запад намирате такава жена привлекателна? — попита Леонов, докато я гледаше как върви през моравата към стълбите.

— Съмнявам се дали тук ще се намери и един мъж, който с удоволствие не би рискувал брака си, за да прекара една нощ с нея — отвърна Драго и щракна с пръсти към минаващия наблизо келнер. — Една газирана вода без лед.

— Това и за вас ли се отнася? — попита Леонов, докато с презрение гледаше как гостите се тълпят пред входа на шатрата, където след десетминутна почивка оркестърът бе започнал да свири буйна самба.