Алистър Маклейн - Нощна стража

— Добре, но откъде знае името ми?

— Дежурният, както и аз, знае името на всеки гост тук.

— Наистина съм впечатлен — каза Греъм.

— Уверявам ви, че не е чак толкова невероятно, колкото изглежда. Деветдесет и девет процента от гостите присъстват на всички приеми на господин Шрадер, а както може би ви е казала госпожица Сен-Жак, той дава приеми много често. Долу на рецепцията също има камера, а компютърът, в който се въвежда името на всеки новопристигнал, е свързан с терминала в контролния пункт, така че името на госта се появява и там. Дежурният трябва само да свърже лицето с името, и то за останалия един процент.

— Разбирам защо Шрадер ви цени толкова високо. Очевидно знаете как да си вършите работата.

— Налага се, господин Греъм. Както всеки друг в неговото положение господин Шрадер има много врагове. Ако забележат и най-малката слабост в системата за охрана, те няма да пропуснат да я използват, а това може да му струва живота.

— Така е наистина — съгласи се Греъм. — Между другото, преди малко казахте нещо, което ме накара да се замисля. Онази врата вляво от тоалетната води към личния апартамент на Шрадер, така ли?

— Точно така — отвърна предпазливо Драго.

— Тогава защо просто не събори стената и не присъедини тоалетната към апартамента си? Сигурно не я използват много често?

— Прав сте, но има нещо друго. Госпожица Сен-Жак разказа ли ви за Роберто?

— Не, или поне не си спомням.

— Господин Шрадер осинови едно момче…

— А да, тя спомена нещо такова — Греъм изведнъж се сети за това, което му бе казал Уитлок. — За детето, което поело свръхдоза хероин.

— Това се случи точно в тази тоалетна. Господин Шрадер обичаше това момче много по-силно, отколкото повечето родители обичат собствените си деца. След погребението той се закле да не пипа това помещение, докато живее тук.

Двамата минаха през игралната зала и излязоха във вътрешния двор. Драго погледна към градината.

— Ето там е жена ви, виждате ли я?

— Да.

— Ако отново се почувствате зле, моля ви не се притеснявайте да кажете на господин Шрадер или на мен. Ще ви осигурим възможно най-квалифицирана помощ. А сега ме извинете — каза Драго и се запъти към бара.

Греъм бе сигурен, че Драго вече е прозрял легендата им. Бе само въпрос на време да тръгне подире им и да ги притисне, а откакто бяха пристигнали в Рио де Жанейро, не се бяха приближили и на косъм до картината. Предзнаменованията бяха неблагоприятни — както бе тръгнало, можеха изобщо да не я намерят. Той дръпна Сабрина настрана и й каза за сейфа.

— Значи се връщаме на старта — промълви мрачно тя.

— Май така излиза. Трябва още тази вечер да седнем и да обсъдим нещата със Сергей и Си. У. Единствената ни надежда е да измислим друг план И да го изпълним в близките двадесет и четири часа.

— А сега какво ще правим?

— Няма кой знае какъв смисъл да се мотаем тук… — той внезапно млъкна, когато очите му се спряха върху мъжа, с когото говореше Драго в момента.

— Какво има, Майк? — попита тя, като проследи погледа му.

— Не може да бъде — промълви той, без да откъсва очи от лицето на мъжа.

Той погледна към шатрата и Греъм сложи ръка пред устата си, като се престори, че кашля. По този начин успя да скрие донякъде лицето си, но точно тогава Драго простря ръка напред и двамата мъже тръгнаха към шатрата, потънали в разговор. Греъм се огледа наоколо, но просто нямаше накъде да бяга. Не можеше да влезе в шатрата, без да го забележат, а ако продължаваше да стои там, мъжът почти сигурно щеше да го види. Оставаше му само един изход.

— Целуни ме — каза той на Сабрина.

— Какво? — учудено попита тя.

— Целуни ме, и го направи добре.

Той я притегли към себе си и я целуна, като здраво я държеше през талията. Започна да я гали по врата и тя се притисна към него, пръстите й милваха влажната му рошава коса.

— В Русия за това щяха да ги арестуват — каза мъжът със силен украински акцент, докато минаваше край тях.

— Младоженци от Щатите — каза Драго с лека усмивка.

— Типично — изсумтя другият.

Греъм започна да целува врата й и прошепна в ухото й:

— Отминаха ли? Сабрина гузно отвори очи.

— Сега са пред входа на шатрата.

— Към нас ли са обърнати?

— Не.

Той я отблъсна и каза:

— Веднага ми доведи Шивон!

— Майк, какво…

— Побързай, Сабрина! — избухна той.

Тя го изгледа, после се втурна към бара. Греъм заобиколи шатрата отстрани и остана да ги чака там.

— За какво беше всичко това, Майк? — попита Сабрина, когато се върна.