Алистър Маклейн - Нощна стража

Картината бе точно там, където я бе нарисувал Силва на плана си — според него отзад се намираше личният сейф на Шрадер. Греъм опипа ъглите на рамката и откри, че от едната страна картината виси на панти. Отвори замаскираната вратичка — сейфът наистина бе там. После внезапно радостта му се превърна в ужас. Според описанието на Силва ключалката на сейфа се отваряше с комбинация, а в Делта Греъм се бе научил да се оправя с такива сейфове. Сейфът пред него обаче се отваряше с ключ! Той удари гневно с юмрук по стената и се отпусна на колене пред нея. Прокара пръсти през влажната си коса. Шрадер бе сменил ключалката, откакто Силва не работеше там. След малко се изправи на крака, затвори вратичката с картината и излезе на балкона. Опря ръце на парапета и се загледа към осветения прозорец, примамливо очертан на фона на мрачната и враждебна скала. Продължителното му отсъствие от приема щеше да привлече вниманието на Драго и той можеше дори да разбие вратата на тоалетната под предлог, че е бил загрижен за него, след като никой не отговарял на почукванията.

Колкото по-скоро се върнеше, толкова по-добре.

Когато се показа заедно с Шивон от шатрата, Шрадер бършеше потта от лицето си с носна кърпичка, на която бе извезан монограмът му. Отпрати с жест притичалия сервитьор и се усмихна на Сабрина:

— Вие двете ще ме вкарате в гроба — бе останал без дъх. — Направо съм съсипан.

— Аз пък тъкмо се канех да ви придумам за още един урок по самба — каза тя и се усмихна на Шивон.

— По-късно — отвърна Шрадер и прибра носната кърпичка в джоба си. — И то доста по-късно. Не че имаш нужда от кой знае какви уроци, на теб ти идва отвътре.

— Съмнявам се, особено след като видях как танцува Шивон.

— Недей да забравяш, че съм израснала със самбата. Мартин е прав, ти имаш вродено чувство за ритъм. Ще свикнеш с движенията много бързо.

— Къде е Майк? — попита Шрадер, като се оглеждаше наоколо.

— Отиде да се поразходи.

— Всичко е наред, нали?

— Разбира се — отвърна усмихнато Сабрина. — Всичко е наред, просто той има навика да изчезва от време на време. Обича да бъде сам. Държи на своята независимост.

Шивон се извини и отиде да посрещне някакви свои приятели, които току-що бяха пристигнали.

Сабрина се загледа след нея и после се обърна към Шрадер:

— Шивон ми каза, че сте познавач на изкуството.

— Това ме ласкае. Колекционирам картини, но все пак съм само любител. А вие интересувате ли се от изкуство?

— Да, и то много, но за съжаление не ходя по изложби толкова често, колкото бих искала — така става, когато съпругът ти е маниак на тема спорт.

— Представям си. Майк определено е спортен тип.

— Имате ли слабост към някой конкретен период?

— Да, към Ренесанса — отвърна веднага Шрадер. — Единственият проблем е, че всички шедьоври от този период са собственост или на музеи, или на частни колекционери, които не искат да ги продадат за нищо на света. Така че трябва да се задоволя с шедьоври второ качество, но нали се казва, че подражанието е най-искреното ласкателство.

— Имате предвид фалшификати? — попита тя, като се престори на изненадана.

— Всичко е напълно законно, уверявам ви — побърза да я успокои той. — Щеше да има нещо нередно само ако се опитвах да показвам картините публично като оригинали.

— Нима цялата ви колекция е от фалшификати?

— Само част от нея. Шивон говорила ли ви е за „Светилището“?

— Спомена веднъж нещо, но аз така и не разбрах за какво точно става дума.

— Искате ли да видите?

— Разбира се, защо не?

— Ще предупредя Андре да каже на Майк къде сме, ако той се върне преди нас.

— Моля ви, недейте! — тя го изгледа заговорнически. — Майк се скри някъде и ме изостави. Нека разбере, че и други могат така.

— Добре, щом искате — той махна с ръка към къщата. — Тръгваме ли?

Сабрина облекчено кимна — последното нещо, от което имаше нужда Греъм, бе тя да даде на Драго повод да тръгне да го търси.

— Къде се запознахте с Майк?

— В Обединените нации — това бе самата истина. — Аз работя там.

— Наистина ли? С какво се занимавате?

— Преводачка съм, главно от френски.

— Звучи интересно — каза Шрадер и извади личната си карта от джоба на ризата си. Мушна я в един процеп и стоманената врата пред тях се отвори. Влязоха в асансьора и Сабрина каза:

— Понякога наистина е, особено когато свръхсилите се хванат за гушите.

Той натисна един бутон и се дръпна назад, като кръстоса ръце пред гърдите си.