Алистър Маклейн - Нощна стража

Стигна края на коридора и спря пред украсените с дърворезба врати от тагуа 17 17 Южноамериканска палма, чиято дървесина много прилича на слонова кост (бел. ред.). . Вдясно, в пълен контраст с разкоша наоколо, имаше най-обикновена бяла врата. Отвори я, влезе и заключи след себе си. Помещението бе малко, само тоалетна и умивалник. Зачуди се защо Шрадер чисто и просто не бе избил стената, за да присъедини тоалетната към апартамента си. Колко ли хора я ползваха в действителност? Изостави тази мисъл и отиде до прозореца. Дръпна тънкото перде и го завърза в единия край, после отвори широко прозореца и като се качи на колене върху капака на тоалетната чиния, надникна навън. Вълните шумно се разбиваха в подножието на планината точно под него. Дотам имаше най-малко двадесет метра. Наведе се още повече, за да види разстоянието до балкона на Шрадер — не повече от шест метра. Внимателно огледа скалата — повърхността й бе идеална за катерене, неравна и грапава. Освен това забеляза още нещо — самата планина ставаше нагоре все по-полегата. Наклонът бе не повече от двадесет градуса, но и това щеше да му бъде от полза. Единственият проблем бе липсата на светлина. Трябваше да разчита само на луната.

Събу джинсите си, под които носеше плътно прилепнал клин от неопрен, хвърли на пода ризата и шалчето си и се покатери на перваза над мивката, като се извъртя гърбом към прозореца. Отпусна се назад и плъзна крака си надолу, докато не усети, че е стъпил здраво на скалата. Започна сантиметър по сантиметър да се отдалечава от прозореца. Чувстваше хладния, болезнен допир на камъка, докато несигурно опипваше пред себе си с подметката на обувката си, за да намери безопасно място. Стъпваше, преместваше другия си крак и отново започваше да опипва… Изведнъж облак затули луната и всичко потъна в мрак. Той ядосано изруга и се притисна до скалата, без да смее да мръдне. Стресна се от цяла поредица взривове и леко наклони глава, за да види пищния фойерверк, който озари за миг небето над залива Ипанема с калейдоскоп от ярки светлини и след това се стопи в тъмнината. Луната се показа също толкова внезапно, колкото бе изчезнала, и той продължи бавния си и неотклонен път към балкона.

Оставаше му по-малко от метър, когато кракът му се подхлъзна. Гладкият камък полетя надолу, а Греъм в последния момент вкопчи дясната си ръка в една издатина, но скалата се отрони под пръстите му. Той зашари по голата повърхност и внезапно откри малка цепнатина на сантиметри от лицето си. Опита да се залови по-добре, но напипа тялото на малък прилеп, който спеше вътре. Прилепът веднага излетя и докосна с крайчеца на крилото си лицето на Греъм, който инстинктивно дръпна глава назад. Пръстите му се изплъзнаха от процепа, краката му също изгубиха опора и за един ужасен миг той остана да виси само на лявата си ръка, впита до болка в скалата. Краката му се люлееха насам-натам във въздуха и той едва сподави вика си, когато лявото му коляно се удари в един остър ръб. Заби отново пръсти в процепа и въпреки силната болка в крака се опита да се закрепи на скалата. Този път успя. Въздъхна дълбоко и опря чело на ръката си. Беше бесен. Беше се паникьосал, а паниката беше страх. По дяволите всичките му теории! Примигна един-два пъти, очите му пареха от потта, която се стичаше по лицето му и надолу по гърдите. Разтърси глава и капчици пот пръснаха по раменете му, но почти веднага потта отново потече по лицето му. Добра се до балкона без други премеждия, хвана парапета с една ръка, после премести и другата и се прехвърли вътре. Свлече се надолу, облегнат на парапета, и като опря глава на една от подпорите, затвори очи.

Остана неподвижен около минута, нежният бриз разхлаждаше потното му тяло. Отвори очи и огледа коляното си. Раната бе повърхностна, но кръвта се стичаше по панталона му и капеше върху платнените му обувки. За щастие те бяха черни и петната не личаха. Изправи се, отиде до плъзгащата се врата и тъкмо се канеше да пристъпи прага, когато се сети за инфрачервения лъч на „Голконда“. Можеше ли Шрадер да пази по този начин и апартамента си? Постави се на негово място — балконската врата гледаше надолу към пропастта от двадесет метра височина, ако не и повече. Как би могъл да влезе някой? Греъм се усмихна — освен него, разбира се. Тогава защо да се тревожи? Той мина през вратата. Вдигна една смачкана кърпа от пода, избърса кръвта от панталона си и върза кърпата около коляното си, за да не капе кръв по килима. Отиде в банята, заключи вратата и светна лампата. Помещението бе почти изцяло заето от мраморна вана под нивото на пода със златни перила и кранове. Намери бинт в едно от шкафчетата на стената, размота кървавата кърпа от коляното си, намаза драскотината с някакъв дезинфекциращ препарат и превърза крака си, като здраво стегна възела отзад. Пъхна кърпата под мръсното бельо в коша за пране в ъгъла, изгаси лампата и се върна в спалнята. Насочи се право към фалшивия Ван Гог на стената вдясно от плъзгащата се врата.