Алистър Маклейн - Нощна стража

— А колко високо отиваме?

— Градината е на двеста и четиридесет метра над морското равнище — отвърна й Драго. — Приемът се провежда там.

Асансьорът спря и се озоваха в един вътрешен двор, застлан с мозайка. Драго махна с ръка към стъклените врати, зад които на окосената ливада и край плувния басейн с олимпийски размери се тълпяха множество хора, облечени в пъстроцветни дрехи. После им показа голямата шатра на бели и червени ивици, разпъната в средата на градината, и обясни, че вътре има духов оркестър от седемнадесет души, майстори на карнавалната музика, и дансинг, който побира близо двеста души. После отвори звуконепроницаемите врати с картата си и шумът внезапно ги заля. Слязоха по няколко стъпала до моравата, където един сервитьор в бяло сако ги очакваше с табла и две чаши.

— Позволих си да ви поръчам нещо за пиене, когато разбрах, че сте пристигнали — каза Драго и посочи таблата, — сухо бяло вино и минерална вода „Перие“. Ако предпочитате нещо друго, с удоволствие ще наредя да ви ги сменят.

— Не, благодаря — отвърна Греъм и взе двете чаши, като подаде едната на Сабрина.

— Ето че идва и господин Шрадер. Моля да ме извините, трябва да се погрижа за още много неща. Сигурен съм, че по-късно ще се срещнем отново и ще можем да поговорим повече — той се усмихна на Шрадер и се запъти към група бизнесмени, увлечени в разговор край плувния басейн.

Шрадер им стисна топло ръка. Бе облечен с бели къси панталони и пъстра риза на цветя.

— Много се радвам, че дойдохте. Надявам се, че Андре ви е предал моите извинения?

— Да, разбрахме, че съпругата на майора ви е похитила за един танц.

— Съдба, по-лоша и от смъртта, господин Греъм. Избягвайте я на всяка цена. Има опасна склонност към млади милионери.

— Как да я позная?

— Ще я чуете много преди да я видите — отвърна Шрадер и направи комплимент на Сабрина за костюма й. — Изглеждате фантастично тази вечер, госпожо Греъм.

— Благодаря — усмихна се Сабрина.

— Надявам се, че няма да ми откажете няколко танца с прелестната ви съпруга, нали? — обърна се той към Греъм.

— В никакъв случай. Сигурен съм, че ще се зарадва най-сетне да потанцува с някой, който няма два леви крака. Аз далеч не съм Фред Астер.

Шрадер се засмя и извади от джоба си два еднакви сребърни амулета. Представляваха свита ръка с палец, пъхнат между показалеца и средния пръст. Подаде им по един и каза:

— Наричат тези амулети фига. Първоначално са ги носели робите за плодовитост и късмет, а днес са сувенир за туристите. Много хора обаче казват, че и сега носят късмет, ако човек вярва достатъчно силно в тях. Имам един, откакто съм дошъл тук, и както виждате, досега не ми се е случило нищо лошо.

— Значи наистина вярвате в силата му? — попита Греъм, като въртеше талисмана в пръстите си.

— Определено. Но когато чух историята за пръв път, бях също така скептично настроен, както и вие. Вярвам толкова убедено в силата му просто защото разбрах колко важно е това.

Греъм сви рамене и нахлузи верижката на врата си, като я нагласи така, че амулетът да виси точно пред гърдите му.

— Най-малкото може да държи жената на майора настрана от мен.

— Никога не си прави шеги с магията, Майк, не и в Бразилия — каза Шивон зад гърба му. Както на повечето жени тук, облеклото й бе по—скоро еротично, отколкото екзотично. Носеше черно елече, дълги черни чорапи и танга на бели и черни ивици.

Греъм я огледа от глава до пети, преди да я погледне в очите.

— Можеш да вярваш в това, щом искаш, но според мен си е чиста измама.

— Смяташ го за шарлатанство. Ти си свободомислещ човек. Но аз съм видяла твърде много смърт, причинена от магия, за да не вярвам.

— Повярвала си, че смъртта се дължи на магия, защото това е задоволявало вярата ти. Всъщност във всеки един от тези случаи е имало някакво напълно логично обяснение.

Сабрина го хвана за ръката.

— Хайде стига, дошли сме да се веселим. Не се палете толкова.

— Добре, няма повече да говорим за магия — отстъпи Греъм.

— Госпожо Греъм…

— Защо така официално? Просто Майк и Сабрина, нали? — каза Шивон и ги погледна.

— Разбира се — отвърна Сабрина и сви рамене.

— Тогава, Сабрина, може ли един танц? — попита Шрадер.

— С удоволствие.

Шивон остана загледана след Шрадер и Сабрина, докато те отиваха към шатрата.

— Ти си всичко за нея.

— Май сте имали интересен разговор днес следобед — отвърна Греъм.

— Така е, но не в смисъла, който влагаш. Ти имаш голям късмет. Хората си мислят, че щом съм филмова звезда, непременно трябва да имам много приятели. Само че не е така. Всъщност никога не съм се чувствала толкова самотна през целия си живот.