Алистър Маклейн - Нощна стража

Втренчени погледи ги проследиха, когато излязоха от асансьора и прекосиха фоайето до рецепцията, където ги очакваше един мъж на средна възраст.

— Вие ли сте шофьорът на господин Шрадер? — попита го Греъм, след като остави ключа.

— Да, господине. Името ми е Фелипе. Ще бъда ваш шофьор тази вечер. Последвайте ме!

Излязоха след него на паркинга пред хотела и той спря до един лъскав ролс-ройс „Корниш“ с цвят на шампанско.

— Великолепен е — каза Греъм и прокара ръка по покрива.

— Господин Шрадер има цяла рота такива.

— Цяла рота ли? — изненада се Греъм. — Колко общо?

— Петнадесет, всеки с отделен шофьор — отвърна Фелипе и им отвори задната врата. Изчака ги да се качат, затвори и седна отпред на волана. — Има телевизор, телефон, барче и уредба с четири музикални канала точно пред вас. Моля, не се притеснявайте да използвате всичко това. Ако ви потрябвам, вдясно от уредбата има радио. Желая ви приятно пътуване.

Той натисна някакво копче на таблото пред себе си и между предната и задната част на колата се плъзна звукоизолираща стъклена преграда.

— Какво предпочиташ, музика или телевизия? — попита Сабрина, щом ролс-ройсът се включи в движението по „Авенида Атлантика“.

— Музика — отговори Греъм, без да се замисля.

Сабрина погледна месинговата плочка отпред, върху която на английски и португалски бяха изписани различни видове музика.

— Класическа музика, кънтри енд уестърн, джаз и ПБМ. Избирай.

— Какво е това ПБМ?

— Популярна бразилска музика. Самба, боса нова — народна музика, иначе казано.

— Това ще го слушаме достатъчно на приема. Дай да видим какво нарича той джаз.

Сабрина натисна копчето и той се заслуша за миг, преди да познае кой свири.

— Дизи Гилеспи. Поне от джаз разбира.

— Не мога да повярвам! Все пак имаме нещо общо с теб.

— Обичаш джаз? — попита той, леко изненадан.

— Направо умирам за джаз — отвърна тя с усмивка.

— Наистина ли? Мислех те за някой от онези смахнати поп-запалянковци.

Тя сви рамене.

— Е, слушам и поп-музика, разбира се, но голямата ми любов е и си остава джазът. Особено на живо — „Ели’з Ели“, „Вилидж Вангард“, „Уест Буундок“. Обожавам ги.

— Тези имена съживяват някои спомени — каза той и като облегна глава назад на седалката, се загледа в бялата тапицерия на тавана. — „Фет Тюздей’з“ на Трето авеню бе любимият ми клуб, но не съм стъпвал там, откакто напуснах Ню Йорк.

До края на пътуването говориха само за джаз.

Лавал стъпка с крак цигарата си и погледна към „Голконда“, обсипана с шарки от последните лъчи на залязващото слънце. Отключи катинара на портата с ключа, даден му от Драго, и махна с ръка към единия от двата черни мерцедеса. Отвътре излязоха трима мъже — и те като него бяха облечени в черно. Минаха по кея и се качиха по мостика на палубата на „Голконда“. Лавал сви ръцете си като рупор и извика Дитле, който се показа през люка само след миг. Следваха го двамата въоръжени пазачи.

— Жан-Мари! Какво правиш тук? — попита любопитно той.

— Въпросът е деликатен, Хорст — отвърна Лавал и погледна косо към двамата пазачи. — Може ли да поговорим някъде насаме?

— Да, разбира се. Ела в каютата ми.

— Само един въпрос, Хорст — каза Лавал и го докосна леко по ръката. — Колко души има на борда?

— Само тези двамата. Останалите от екипажа трябва да си дойдат чак другата седмица. Господин Шрадер винаги им дава брегова отпуска за карнавала. Защо питаш?

— Ще ти обясня вътре.

Дитле го поведе надолу по стълбите и по облицования с тиково дърво коридор към каютата си.

— Казвай, какво има? — попита той и затвори вратата.

— Ще ти обясня по-добре, ако ми дадеш някоя карта на местността. Имаш ли?

— Разбира се, че имам — възмути се Дитле. — Коя местност по-точно те интересува?

— Нос Леме — каза Лавал първото име, което му дойде на ум.

Дитле отиде към масата да вземе карта. Лавал се промъкна след него, опънал копринено шалче в ръцете си. Когато Драго изрично нареди при убийствата да няма кръв, Лавал веднага се сети за шалчето, което бе използвал в такива случаи, докато работеше в „Тонтон Макут“. То приличаше на оръжието на индийските туги 15 15 Членове на индийска религиозна секта, които почитат божеството на смъртта Кали и правят човешки жертвоприношения (бел. прев.). , само че вместо традиционната рупия той връзваше в средата на шалчето малко камъче. Метна примката на врата на Дитле и с ожесточение я стегна. Пръстите на Дитле се впиха в камъчето, докато то се забиваше все по-дълбоко в гръкляна му, но само след миг той падна на колене. Движенията му ставаха все по-слаби и по-слаби и накрая тялото му омекна. Лавал задържа примката още малко, после отви шалчето и го мушна обратно в джоба си. Върна се на палубата, където го чакаха хората му. Бяха изпълнили указанията му — двамата пазачи също лежаха удушени до най-близкия люк. Лавал сигнализира на втория мерцедес и още двама мъже се приближиха към яхтата. Всеки носеше по една обемиста чанта. Двата мерцедеса потеглиха и изчезнаха в нощта. На борда отвориха чантите и извадиха скритото в тях оръжие — шест автомата „Хеклер и Кох“ МП5 и шест автоматични пистолета „ЧЗ“ 75. Лавал носеше своя „Валтер“ П5 със себе си.