Алистър Маклейн - Нощна стража

Колхински се опря на парапета, докато обмисляше въпроса му.

— Как да ти кажа… тя не обичаше Запада. Забелязал неразбиращия поглед на Уитлок, той продължи:

— Беше много привързана към дома си и мразеше да се разделя със семейството си дори за съвсем кратко, така че можеш да си представиш как са й се отразили шестнадесет години живот на Запад.

— Не сте ли говорили за това?

— Бащата на Василиса бе военен и тя бе възпитана, че мястото на жената е до мъжа й — независимо къде се намира и какво прави той. Аз, разбира се, се опитвах да повдигна този въпрос понякога, но тя или отклоняваше разговора, или ми казваше колко се гордее с това, че от КГБ са избрали точно мен за техен представител на Запад. Единственият намек за чувствата й бе категоричният й отказ да имаме деца, преди да се приберем в Русия. Смяташе, че децата ни трябва да бъдат възпитани правилно и да израснат в Русия, заобиколени от роднините си. Винаги сме искали да имаме деца, но само месец след като се върнахме, лекарят й каза, че е болна от рак на стомаха. Умря за по-малко от година.

— Понякога животът е наистина мръсен.

— Зависи от гледната точка. Василиса бе наистина чудесна съпруга и не съжалявам за нищо.

— Мога да кажа същото за Кармен — обади се след малко Уитлок. — Бих искал само да мога да я разбера.

— Говори ли ти се за това?

— Няма много за казване, Сергей. Тя иска да напусна ЮНАКО, а аз искам да остана. Това е.

Колхински не отговори. Чувстваше, че Уитлок се опитва да събере мислите си и да ги изрази с думи.

— Остават ми още четири години на оперативна работа. Искам да остана в ЮНАКО и след като се пенсионирам. Само че тя не ме разбира. Иска да подам оставка още сега и да започна работа като съветник по охраната. Не искам до края на живота си да поставям алармени инсталации в бутиците по Пето авеню! Разбираш ли?

— Ами ако през тези четири години с теб се случи нещо? Мислиш ли, че иска да остане вдовица?

— Значи смяташ, че е права? — избухна Уитлок, опитвайки се да се защити. — Аз пък си мислех, че поне ти ще ме разбереш.

— Нарочно го казах, Си. У. — отвърна меко Колхински и хвърли цигарата си във водата. — Просто се опитвам да ти покажа нейната гледна точка. Не е моя работа да ви съдя, това е между вас двамата. Единственият начин да разрешите проблемите си е да седнете и да ги обсъдите заедно.

Уитлок се обърна с гръб към парапета и скръсти ръце на гърдите си.

— Какво е по-добро от мъдростта? Жената. Какво е по-добро от добрата жена? Нищо.

Колхински удивено го изгледа.

— Казал го е Чосър, един писател от четиринадесети век.

— Знам кой е Чосър. Много добре разбирам какво е имал предвид — отвърна Колхински.

— И аз, понякога — Уитлок бавно поклати глава. — Това, което наистина ме ядосва, Сергей, е, че Кармен не умее да губи.

— Не забравяй, Си. У., че става въпрос и за двама ви.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че тя мисли по същия начин като теб. А от това, което си ми разказвал за нея, съдя, че жена ти е най-уязвима в чувствата си.

— Тоест смяташ, че тя ще отстъпи първа?

— Това е твоята интерпретация. Вече ти казах, не взимам страна — той погледна към фойерверките, внезапно озарили небето над Леблон. — Просто не избързвай с някакво решение, за което после ще съжаляваш цял живот. Това може да тласне и двама ви още по-далеч един от друг.

— Разбирам, Сергей. Благодаря.

Колхински се върна при пейката и взе бинокъла за нощно виждане. Насочи го към „Голконда“ и веднага забеляза някакво оживление на борда. Двама от екипажа се бяха навели през парапета и се готвеха да спуснат надолу въжена стълба. Премести малко бинокъла и забеляза „Палмира“, пуснала котва на около петстотин ярда вдясно — тъкмо сваляха една лодка във водата. Той извика Уитлок и му подаде бинокъла, а сам задейства безшумния портативен кран. Уитлок дойде да му помогне и като застана от другата страна, двамата прехвърлиха подводния скутер над борда на яхтата и започнаха бавно да го спускат надолу, докато корпусът му не докосна водата. Колхински остави крана в това положение и отидоха да облекат водолазните си костюми, снабдени с рециклираща система, в която издишаният въглероден двуокис не се изхвърляше, а се преработваше отново в кислород. Нямаше да има мехурчета, които да ги издадат. Оставиха маските да висят на ремък на врата им, поставиха на гърба си двулитровите бутилки със сгъстен кислород и като си сложиха гумени ръкавици, скочиха във водата. Намокриха стъклата на маските си и ги изплакнаха в морето, за да не се изпотят, после си ги сложиха и преплуваха късото разстояние до скутера. Колхински се качи отпред, а Уитлок се сви зад него, като внимаваше да не докосне седемкилограмовите магнитни мини до крака си. Захапа мундщука и отвори клапана на кислородната бутилка.