Алистър Маклейн - Нощна стража

Уитлок леко подсвирна.

— Не е зле за сина на един франкфуртски обущар.

— Обществена тайна е, че главната му цел са парите, но има и друго. Той е филантроп. Организира няколко благотворителни кампании за подпомагане на така наречените фавеладос…

— Какви са тези фавеладос? — прекъсна я Греъм.

— Жителите на фавелас, бедняшките квартали. Няма начин да не сте ги забелязали, ако сте гледали надолу от самолета, когато сте кацали в Рио. Пръснати са по склоновете на всички хълмове край града, които не се споменават в пътеводителите. В тях има над два милиона души, предимно пришълци от Северна Бразилия, дошли тук с убеждението, че пътищата са постлани със злато. Особено трагично е положението на децата. Ходят недохранени и дрипави, а много от тях стават престъпници, за да оцелеят. Когато видял нищетата, сред която живеят тези деца, Шрадер направо се ужасил и обещал да им помогне. Оттогава всяка година дава стотици хиляди долари, за да облекчи положението им. Другите милионери обикновено остават глухи към молбите му за подкрепа — според тях копторите само загрозяват иначе великолепния град. Така че той урежда пищни балове в своите клубове, взима безбожно скъпо за всичко, а после дава парите за благотворителни цели. Казва, че това е единственият начин да накара хората като него да помогнат на фавеладос.

— Този негов ореол неопетнен ли си остава?

— Както винаги право в целта, Майк, нали? Разбира се, че не. Парите, които харчи за подкупи на градската администрация, далеч надхвърлят средствата, които отделя за благотворителност. До този извод бе стигнал един от най-добрите журналисти в града след четиримесечно разследване. Удави се при загадъчни обстоятелства в залива Гуанарабара само седмица преди деня, когато разкритията му трябваше да излязат в печата. Полицейското разследване бе чиста подигравка, потулиха всичко до най-малката подробност. А в деня преди публикуването на материала главният редактор на вестника изведнъж го отхвърли. Нарече го „прекалено спекулативен“.

— И изобщо не го публикуваха, така ли? — попита Уитлок.

— Не, но успях да се сдобия с едно копие. Струваше ми цяло състояние, но не съжалявам нито за цент. Посочени са поименно висши служители на местното самоуправление, всичките в малкото джобче на Шрадер.

— Къде е мястото на Драго в цялата работа? — попита Сабрина и отново напълни чашата си.

— Официално е шеф на личната охрана. Личният телохранител на Шрадер.

— В Амстердам се е представял за негов частен секретар — каза Сабрина.

— Винаги прави така, когато урежда някакви сделки за Шрадер. Той безрезервно му вярва и колкото и да не го харесвам, трябва да призная, че не знам някога да е измамил доверието му. Той е пълна противоположност на Шрадер — работи до умопобъркване и винаги остава в сянка. Шрадер, от друга страна, е изключително общителен и се чувства най-щастлив, когато е в центъра на вниманието, заобиколен от богатите си и влиятелни приятели. Когато нае Драго преди четири години, Шрадер му постави като най-важна задача намаляването на престъпността в бедняшките квартали. След шест месеца сто и петдесет от най-закоравелите бандити фавеладос тръгнаха по улиците като самозвани блюстители на реда със заплата, която гарантираше безпрекословното им подчинение. Започнаха да раздават улично правосъдие, и то в най-примитивния му вид. Носеха револвери, ножове, мачете, вериги, оловни тръби и бейзболни бухалки, а един даже се беше въоръжил с резачка. Превърнаха се в ескадрони на смъртта, които стоят над закона. Полицията изобщо не се намеси — надяваха се, че тези жандарми най-сетне ще обуздаят нещо, което по-рано изглеждаше непоправимо. Общественото мнение се раздели на две — едните обявиха Шрадер за спасител, а другите го нарекоха гангстер, който налага в бедняшките квартали собствените си закони.

— Ти също ли смяташ, че е гангстер? — попита Греъм.

— Аз знам, че е убиец. Имам списък с имената на четиринадесет души, които почти със сигурност са убити от Драго през последните четири години. Всичките са застреляни право в сърцето с куршум от „ЧЗ“ 75. Драго винаги носи със себе си такъв пистолет. Списъкът е в колата ми пред хотела, както и двата пистолета „Берета“ и броунингът, които ме помолиха да ви донеса.

— Добре тогава, да тръгваме — каза Уитлок и пресуши чашата си.

— Ще имаме ли честта да видим и Драго в „Ривиера Клъб“ довечера? — попита Греъм.

— Можеш да разчиташ на това — отвърна Шивон с усмивка.