Алистър Маклейн - Нощна стража

Каза на останалите какво е видяла, докато отиваха към опашката за следващия вагон.

— Аз не забелязах никаква пещера — отвърна Греъм.

— Нито пък аз — допълни Уитлок и се обърна към Шивон. — Има ли пещера там?

Тя кимна.

— Пещерата под планината е естествена, а Шрадер е построил там пристан. Веднъж ми каза, че пещерата е достатъчно голяма да приюти и „Голконда“, частната му яхта. Не че съм я виждала там, обикновено стои на котва в залива Ботафого.

Вагонът пристигна и не можаха да продължат разговора, но по пътя надолу Шивон се опита да открие „Голконда“. Нямаха късмет обаче — яхтата не беше в залива Ботафого. Когато пристигнаха на Моро да Урка, повече от половината пътници слязоха и се запътиха към ресторанта.

— Няма защо да опитваме — каза Уитлок и посочи опашката. — Изобщо няма да намерим маса вътре.

— Хайде да се обзаложим — засмя се Шивон, подаде му сламената си шапка и слънчевите очила, продължи напред и влезе в ресторанта. След по-малко от минута се появи отново и им махна да идват. Останалите туристи сърдито зашумяха.

— Явно за да получи човек маса тук, трябва само да има красиво лице и хубав задник — каза един американец, като гледаше Шивон и Сабрина.

Греъм спря пред него и погледна жената, която водеше.

— Ако наистина е така, мисля, че ще висите тук цял ден.

Сабрина го хвана за ръката и го изблъска в ресторанта, преди мъжът да успее да реагира.

— Това не беше необходимо, Майк. Той сви рамене.

— Вероятно не, но може да го научи друг път да си държи езика зад зъбите.

Отведоха ги до една маса в ъгъла и Шивон триумфално се усмихна, докато сядаше.

— Да бъдеш знаменитост си има своите предимства.

— Никога повече не ме злепоставяй така — каза Греъм и вдигна заплашително пръст.

— Да те злепоставям? — учуди се Шивон.

— Злоупотреби с положението си, за да получиш това, което искаш. Хрумвало ли ти е някога, че предреждаш същите тези хора, благодарение на които си станала знаменитост? Без тях щеше да си едно голямо нищо.

— Разбирам какво имаш предвид, но нима мислиш, че на мое място те не биха правили същото?

— Това не е оправдание — отвърна той и взе менюто. — Стига да искаш да се разбираме.

— Чудесно — каза тя и също отвори менюто. — Кой какво иска?

— Какво ще ни препоръчаш? — попита Уитлок.

— Зависи колко сте гладни.

— Малко е рано за ядене — каза Сабрина, като погледна часовника си.

— Така е — съгласи се Греъм. — Аз искам само да пия нещо, и то студено.

— Тогава ще ти препоръчам шопиньо или пък мате, зависи какво предпочиташ. Първото е наливна бира, второто е лимонада. И двете се поднасят изстудени.

Всички решиха да пият мате и Шивон повика келнерката, за да й поръча цяла кана.

— Ще пристъпим ли най-сетне към работа? — попита Греъм, щом момичето се отдалечи достатъчно.

— Какво знаете за Шрадер и Драго?

— И тримата сме прочели едно изчерпателно досие на Шрадер до момента, когато е напуснал Германия — отговори Сабрина. — А това, което знаем за Драго, може да се побере на гърба на пощенска марка.

— И все пак?

— Че е бил обикновен шифровчик в чешкото разузнаване, преди да избяга на Запад — обясни Сабрина.

— А и това го знаем от вашите хора в Лангли — добави Уитлок.

— И на мен ми пробутаха същата история — каза Шивон с гримаса.

— Какво? — изненада се Сабрина. — Не им ли вярваш?

— Не, но това е лично мнение — побърза да се усмихне Шивон. — Не ме разбирайте погрешно, не ги упреквам. Сигурно си имат причини.

— Значи според теб в Драго има повече, отколкото се вижда с просто око?

— Да, така смятам.

Сервитьорката се върна с табла, на която имаше кана мате# и четири чаши. Сабрина сипа на всеки и Шивон отпи, преди да продължи.

— Шрадер е пристигнал в Рио преди десет години с петдесет и пет милиона долара, спечелени от продажбата на „Хехт“. Като проницателен бизнесмен направил задълбочено проучване на пазара на недвижими имоти в и около Рио, след което вложил всичките си пари в Леблон, богаташкия квартал. В такава операция човек просто няма как да загуби. Финансирал е строежа на жилищни блокове, хотели, ресторанти, увеселителни паркове — каквото и да ви хрумне, все ще има нещо общо с него. Собственик е на по-голямата част от Леблон и се смята за един от петимата най-богати бизнесмени в Бразилия.

— С какви средства разполага? — попита Уитлок. Шивон безпомощно разпери ръце.

— Невъзможно е да се каже, но сигурно се изчисляват с билиони.