Алистър Маклейн - Нощна стража

Кацнаха на международното летище „Галеан“ в Рио де Жанейро в два и половина през нощта и взеха такси до „Меридиен“ — хотел на тридесет и осем етажа в подножието на „Захарната планина“ 9 9 Става въпрос за планината Пан д’Асукар, чието име буквално означава „буца захар“ (бел. прев.). и с изглед към брега на Копакабана. Греъм плати на шофьора, който им бе помогнал да внесат куфарите си във фоайето, и отиде на рецепцията да уреди регистрацията.

Жената потърси името му в компютъра.

— Господин и госпожа Греъм от Ню Йорк?

— Да.

— Моите поздравления, сър.

— Благодаря — промърмори Греъм не много убедително.

Тя му даде да попълни регистрационната карта.

— Бихте ли ми дали вашите паспорти, моля? Греъм ги извади от джоба си и ги сложи на рецепцията. Попълни формуляра и го побутна към жената.

— Първоначално бяхме предвидили да ви настаним в отделно бунгало — само с това разполагахме вчера, когато бе направена резервацията. Но очевидно имате късмет, тъй като днес следобед една от предварителните заявки бе анулирана и се освободи точно апартамент за младоженци. Даваме ви него, и то на същата цена, която щяхте да платите за бунгалото.

Греъм с досада разтърка очи и отчаяно поклати глава.

— Да не би нещо да не е наред, сър?

— Не, не, няма нищо — той се насили да се усмихне. — Наистина много мило от ваша страна, че можем да ползваме апартамент за младоженци на същата цена както за обикновено бунгало.

— Жест на генералният директор, сър, който ви поднася благопожеланията си.

— Няма да забравите да му благодарите от мое име, нали?

Той махна с ръка на Сабрина, когато жената се отдалечи да вземе ключа, и й каза:

— Поръчката ни всъщност е била за бунгало, а сега трябва да се настаним в някакъв си проклет апартамент за младоженци!

Сабрина сподави смеха си и прехапа устни, когато усмивката все пак пропълзя по лицето й.

— Извинявай, Майк, но трябва да признаеш, че е смешно донякъде!

— Радвам се, че мислиш така.

Жената от рецепцията се върна с ключа и с един запечатан плик.

— Оставиха го за вас рано тази вечер, сър. Греъм разряза плика и извади отвътре картичка, на която пишеше:

Майк, Си. У., Сабрина,

Надявам се, че полетът от Амстердам е минал приятно. Ще дойда утре сутринта в десет. С нетърпение очаквам да ви видя.

Показа картичката на Сабрина, която я прочете и я подаде на Уитлок. Греъм леко сложи ръка на рамото му.

— Ще се видим утре. Времето ми за лягане отдавна мина.

— И моето. Лека нощ и на двама ви.

Нощният портиер вдигна двата куфара и тръгна към асансьора. Апартаментът за младоженци на седмия етаж бе разделен на две — всекидневна и спалня.

Греъм нареди на портиера да остави куфарите във всекидневната и го изчака да излезе, преди да се обърне към Сабрина:

— Ти се настани в спалнята. Аз ще спя на един от тези дивани.

Сабрина се съгласи, взе куфара си марка „Вюйтън“ и се скри в спалнята.

— Искаш ли да влезеш пръв в банята? — долетя гласът й след малко.

— Къде е тя?

— Тук до спалнята.

Само след минута той застана на вратата с тоалетна чантичка в ръка.

— Ще мина пръв, сигурно ще стоиш там цяла нощ.

— Мерси — каза тя. После лицето й изведнъж стана сериозно. — Притеснявам се за Си. У. Направо не е на себе си. В самолета за Амстердам реших, че е много мълчалив, но това бе нищо в сравнение с вчера. Отвори уста един-два пъти, но сякаш бе другаде. Винаги е толкова весел и приказлив, когато летим заедно, а и онази сцена пред Жак… Никога не съм го виждала толкова ядосан. Какво му става?

— Кармен — дойде незабавният отговор.

— Той ли ти каза?

— Не.

— Тогава откъде знаеш?

— Познавам симптомите. Имал съм си същите неприятности с Кари.

Сабрина седна на края на леглото.

— Защо не поговориш с него, Майк!

— Не! — почти извика той. — Това е личен въпрос. Трябва сами да се оправят.

— Ами ако са стигнали до задънена улица?

— Тогава бог да му е на помощ — отвърна Греъм и затвори вратата на банята след себе си.

Тя потръпна и внезапно си спомни какво бе казал Марти Коен. „Нещо го яде. Не го изпускай от очи, Сабрина, заради самия него.“

Така и щеше да направи — заради самия него.

На следващата сутрин Греъм стана пръв, разгря се двадесетина минути и като метна една хавлиена кърпа на врата си, излезе на балкона на спалнята. Денят обещаваше да бъде чудесен, само от време на време някой заблуден пухест облак минаваше лениво в лазурното небе и се усещаше полъхът на прохладния свеж бриз, който смекчаваше горещината и я правеше по-поносима. Избърса потта от челото си и се върна в спалнята, където бе поръчал да сервират закуската в девет и половина, за да се поддържа легендата за меден месец. На път към банята разтърси Сабрина, за да я събуди, и с изненада я завари станала и облечена, когато излезе след няколко минути.