Алистър Маклейн - Нощна стража

— Не ви обвинявам, Си. У. Много добре знам проблемите около параграф 46. Не забравяй, че и аз съм бил като вас. Това, което ме притеснява, е как ще реагира полковникът на доклада, който съм принуден да му изпратя. Знаеш колко докачлив може да бъде по въпроса за методите на Майк да постига ефект.

— Защо трябва да му казваш? — попита Сабрина, като гледаше Ръст в очите. — Ван Ден бе точно от типа хора, склонни към самоубийство, изобщо не мислеше трезво. Кой знае какво е имал предвид с това, че е „белязан човек“?

— Няма нужда да ме прикриваш — озъби се ядосано Греъм. — Чисто и просто кажи истината. Нямам какво да крия.

— Стига с този твой инат, Майк — каза Ръст, кимайки замислено с глава, докато преценяваше идеята на Сабрина. — Разбирам позицията ти, chérie. Ще я имам предвид, когато пиша доклада си.

— Какво успяхте да откриете за Шрадер и Драго? — понита Уитлок, нарушавайки внезапно възцарилото се мълчание.

Ръст отпи от кутията с пепси, преди да отговори.

— Мисля, че Майк ви е запознал със събитията, принудили Шрадер да продаде „Хехт“. Тук разполагам с по-подробно изложение на фактите, което ще прочетете в самолета. Що се отнася до Драго, ударихме на камък. Пуснахме името му в компютрите — пълен провал. Сякаш изобщо не съществува. Тогава се обърнахме към Лангли с надеждата, че там може да знаят нещо. Оказа се, че е бил шифровчик в чешкото разузнаване, преди да избяга на Запад преди пет години. След като бил преслушан от ЦРУ, заминал за Рио де Жанейро и през последните четири години работи за Шрадер. Връзката ви в Рио ще може да ви каже повече, близка приятелка е на Шрадер.

— Жена ли е? — попита подозрително Греъм.

— Да, казва се Шивон Сен-Жак.

— Звучи екзотично — усмихна се Уитлок.

— И както личи по всичко, наистина е. Има обаче малък проблем. Дават ни я на заем от ЦРУ.

— Страхотно! — Греъм бе направо бесен. — Нямаме ли си свой човек в Рио?

— Имахме, но загина миналата година. Произшествие с моторница.

— А, Рамирес. Спомням си. Но защо полковникът не е пратил друг на негово място?

— Защото не можа да намери подходящ, Майк. Трябваше му човек, който да се движи в същите среди като Рамирес, да има същите приятели. Никой не отговаряше на тези условия и тогава полковникът поразпита тук-там за Шивон. В ЦРУ, естествено, не останаха очаровани от предложенията му. Дори направо отказаха да дискутират въпроса, което бе напълно разбираемо при тези обстоятелства. В края на краищата тя е може би най-добрият им агент в Южна Америка. Както обаче и сами можете да се досетите, полковникът не смяташе да се предава и отиде директно при генералния секретар с молба да му ходатайства. Генералният секретар се свърза с президента, който на свой ред повика директора на ЦРУ в Белия дом. С една дума, сега Шивон все още е преди всичко сътрудник на ЦРУ, но е на разположение и на ЮНАКО, ако стане нужда. Отношенията с ЦРУ се вкиснаха, но това не е нещо ново. Полковникът не се разтревожи кой знае колко, нали получи, каквото искаше.

— Виждал ли си я?

— Наистина ли мислиш, че имам време да ходя до Рио, Майк? Не съм я виждал, но е добра, истински професионалист.

— Сигурно, щом полковникът е отишъл толкова далеч, за да я получи — каза Сабрина.

— Но дали можем да й се доверим? — попита Уитлок.

— Информирана е за случая, но това не означава, че трябва да я посветите във всичко… Задачата й е да ви запознае с Шрадер, това е всичко.

— Тоест тя си е преди всичко и най-вече човек на ЦРУ и трябва да се отнасяме с нея крайно предпазливо — каза Греъм.

Начинът му на изразяване накара Ръст да се усмихне.

— Предпазливо, Майк, не враждебно. Тя е на наша страна.

— Кога заминаваме? — попита Уитлок.

— Довечера в шест — отговори Ръст и извади от дипломатическото си куфарче три запечатани плика. — Полет на КЛМ № 730 до Дакар и Рио. Ще пристигнете утре рано сутринта. И не забравяйте, че Бразилия е с четири часа назад от европейското време. Ще отседнете в хотел „Меридиен“, резервациите ви са потвърдени. Изобщо не знам как е успял полковникът — сега там има карнавал.

— Защо такъв луксозен хотел? — попита Греъм.

— Защото ще минаваш за богат бизнесмен от Ню Йорк и е задължително да живееш в един от най-скъпите хотели в града — каза Ръст и си пое дълбоко дъх, преди неохотно да продължи нататък. — Сабрина ще се представя за твоя жена. Там сте на сватбено пътешествие. Съжалявам, Майк, но няма друг начин. Отвратително е спрямо теб, след като Кари…

— За какво, по дяволите, се извиняваш, Жак? — прекъсна го остро Греъм, когато чу името на жена си. После погледна Сабрина. — Това е служба, нищо повече.