Алистър Маклейн - Нощна стража

— Колко платиха на другите? — попита Уитлок.

— Тойсген получи половин милион долара, но жестът бе напълно символичен. Парите изобщо не го интересуваха. На Лемер и Хамилтън платих аз, от сметката за текущи разходи, която Драго бе открил на мое име тук в Амстердам. За Кеплер и пазачите не знам, предполагам, че Драго им е платил.

Греъм седна на ръба на бюрото.

— Милион и половина долара плюс разходите, и то за една от най-ценните — или по-скоро безценните — картини в света. Шрадер е направил добра сделка.

— Десет и половина милиона плюс разходите — поправи го ван Ден.

Греъм му хвърли презрителен поглед.

— Май си доста наивен, а? Драго е внесъл онзи милион на твое име само за да ти разпали апетита. Изобщо не е имал намерение да ти плаща останалото. Знаеш твърде много.

Ван Ден погледна към Уитлок, който поклати глава в знак на съгласие.

— И според мен е така. Ако играеше честно, Драго щеше да внесе в швейцарската ти сметка поне половината пари.

Ван Ден впи очи в разтрепераните си ръце.

— Как съм могъл да бъда толкова сляп? От самото начало той само ме е използвал!

— Драго знае ли, че фалшификацията е разкрита? — наруши Сабрина внезапно настъпилото мълчание.

Ван Ден поклати отрицателно глава:

— Не. Той твърдеше, че, ако подмяната се разкрие, сензацията ще разтърси света. Явно не е включвал в сметката тайно разследване.

— Харесват ми прекалено самоуверените противници. Винаги допускат грешки — каза с усмивка Греъм.

Думите му накараха Сабрина да се сети за Смайли и Изпитателния център. Смайли я беше нарекъл импулсивна и прекалено самоуверена. Зачуди се дали Греъм не говори косвено на нея, въпреки че не му беше противник… Тя знаеше, че е така. Но дали той знаеше?

— И дори за миг не ти хрумна да се обадиш на Драго? — учуди се Уитлок.

— Защо да рискувам да загубя десет милиона долара?

— Знаеше ли за грешката във фалшификацията? — попита Сабрина.

— Да, знаех. Всъщност на такива грешки им казват „подписи“. Много фалшификатори ги правят, за да оставят някаква следа от индивидуалност в творбата си. И Драго знаеше, но нито той, нито аз успяхме да откажем Тойсген от това.

— Жена ти знае ли? — попита Уитлок.

Ван Ден виновно извърна очи към касетофона.

— Не. Възнамерявах да я зарежа и да започна с тези пари нов живот. С брака ни е приключено от години. Пък и да знаеше, нямаше да има никакво значение. Не би се притеснила особено.

— Опиши ни Драго — пресипнало каза Уитлок, като с усилие се откъсна от връхлетелите го мисли за собствения му брак, за да продължи с разпита. И да мисли само за него.

— Малко над тридесетте. Много обича бяло, отива на косата му — светлоруса, подстригана много късо. Лицето му е тясно и слабо, носи очила с телени рамки. Често се усмихва, но очите му винаги остават студени и безизразни, сякаш гледа през теб. Много е… изнервящо — ван Ден махна с ръка към телефона. — Е, казах ви всичко, което знаех. Няма ли сега да се обадите в полицията?

— Няма да замесваме полицията на този етап — обясни Уитлок. — Ще останеш под домашен арест, докато музеят не си възвърне оригинала. Едва тогава ще бъде повдигнато обвинение срещу теб.

— Това е противозаконно! — избухна ван Ден.

— На теория да — отвърна Уитлок.

— Адвокатът ми няма да остави нещата така и ще раздуха случая! Да ме държите затворен против волята ми, и то в собствения ми дом, това си е живо престъпление.

— Така само усложняваш положението си — каза Уитлок. — Мислех, че сме се споразумели.

— Да, споразумяхме се, но ето че извъртате всичко в интерес на собствените си цели.

Греъм се наведе през масата и вдигна пръст на сантиметри от лицето на ван Ден.

— Само се опитай да ни играеш номера и ще се погрижим да бъдеш белязан още преди да си видял вратите на затвора. Обещавам ти го.

Ван Ден изтри с ръка овлажнялото си чело и каза: — Добре, ще правя, каквото ми кажете. Греъм и Уитлок го изведоха от стаята. Сабрина звънна на Питер де Джонг и той обеща веднага да постави денонощна охрана в къщата на ван Ден. Затвори телефона, взе малкия касетофон със записа и бързо излезе да ги догони.

Жак Ръст се приземи на летище „Схипсхол“ на борда на самолет „Чесна“ 340, собственост на една компания в Цюрих, която служеше за параван на ЮНАКО. На самата писта го чакаше черен мерцедес, който веднага го закара в хотела.

Бе четиридесет и две годишен французин с оредяваща черна коса, която упорито продължаваше да подстригва късо, и със светлосини очи, оживяващи суровото му и мъжествено лице. За четиринадесет години бе постигнал забележителна кариера във френските служби за контрашпионаж, но после бе подал оставка, за да започне работа в ЮНАКО — първоначално само с Уитлок, преди бюджетът да позволи на Филпот да увеличи броя на оперативните работници от двадесет на тридесет. Тогава той и Колхински реорганизираха и модернизираха всички оперативни структури на ЮНАКО и така възникнаха ударните отряди. Ръст и Уитлок поеха Сабрина, за да я научат възможно най-бързо на тънкостите в работата, и само за шест месеца Трети ударен отряд си спечели всеобщо признание като групата с най-добри професионалисти. Ръст смяташе, че това все още е така. Въпреки всичките си странности Греъм бе великолепен заместник.