Алистър Маклейн - Нощна стража

Тя кимна.

— Шивон е стара приятелка, която не си виждала от много отдавна — обърна се Ръст към нея. — Това е достатъчно, за да бъдете поканени в „Ривиера Клъб“, собственик на който е Шрадер. Достъпът е само с покани. Шивон е споменала пред Сергей и за някакъв прием, който Шрадер дава всяка година в чест на карнавала, но ще ви обясни всичко по-подробно, когато пристигнете в Рио.

— Къде е моето място във всичко това? — попита Уитлок.

— Пазиш тила, mon ami — отвърна Ръст, но усмивката замръзна на устните му, когато видя обидата в очите на Уитлок.

— Винаги едно и също, нали? Добричкият стар Си. У., той ще пази тила. Той няма нищо против. Само че имам нещо против, Жак. Имам нещо против, когато никой дори не се сеща да ме пита за мнението ми.

Той стана и излезе от стаята. Ръст втренчено гледаше към вратата.

— Какво беше това? Винаги е пазил тила. Там е най-добър.

— Може би точно това е проблемът — каза Греъм. — Остават му още четири години, преди да се пенсионира като чиновник в командния център. Не ти ли е минавало през ума, че може би иска да докаже нещо на себе си в акция, преди да е станало твърде късно?

— Но Си. У. никога не е бил амбициозен!

— Не така, както ти го разбираш, Жак, но всеки е амбициозен по своему.

Замислен над думите му, Ръст остави трите кафяви плика върху масичката за кафе, порови в куфарчето си и извади малка кутийка, която протегна към Сабрина.

Тя я отвори и видя осемнадесеткаратов златен венчален пръстен, поставен върху мека подложка.

— Прекрасен е — тихо промълви тя.

— Да, като реквизит — отвърна Ръст. Можеше да разбере неговата неприязън. И той като Греъм бе изгубил единствената жена в живота си, която бе обичал истински. Бе се запознал с Терез Марден във Франция още докато работеше в отдела за контрашпионаж. Тя бе свидетелка по дело за наркотици и му бе възложено да я пази по време на процеса. Започнаха да се срещат почти веднага и след шест месеца тя вече живееше в квартирата му. Когато го назначиха в ЮНАКО, Терез напусна работата си в универсалния магазин на „Галери Лафайет“ в Париж и се премести с него в Ню Йорк. И двамата не искаха да се женят и живяха щастливо през следващите осем години. След онзи фатален изстрел обаче тя се отчужди от него, неспособна да се примири с мисълта, че той ще остане инвалид за цял живот. Върна се във Франция още преди да го изпишат от болницата. Последното, което бе чул за нея, бе, че живеела с някакъв скиор в Люцерн.

Сабрина внезапно усети, че Ръст я наблюдава. Усмихна й се тъжно:

— Мислеше си за Терез, n’est-ce pas?

— Заради пръстена.

— И аз — Ръст плесна с ръце. — Стига толкова. Вие трябва да се приготвите за самолета, а аз трябва да се върна в Цюрих възможно най-бързо. Сигурно Втори ударен отряд вече е в Алжир…

— Значи все пак са тръгнали? — развълнувано го прекъсна тя.

— Мислех, че Сергей ви е казал.

— Когато Си. У. звъня в Ню Йорк, на работа беше още нощният дежурен. Не сме се чували със Сергей от вчера.

— Е, излетяха тази нощ. Планът е да се прехвърлят довечера в Либия и да измъкнат другите или утре, или вдругиден — той подкара количката си. — Желая ви успех и късмет, въпреки че не знам досега да ви е трябвал.

— Благодаря все пак — отвърна Сабрина и го целуна по бузата.

Ръст стисна ръка на Греъм и каза:

— Съжалявам, че Сабрина трябва да играе ролята на твоя жена, Майк.

— Всичко е наред, Жак. Честна дума. Сабрина отвори вратата и Ръст спря до нея.

— Кажи довиждане на Си. У. от мое име. Ако има нещо, знае къде да ме намери. Стига да иска да говори за това, разбира се.

Сви рамене и се скри надолу по коридора.

Сабрина се обърна да влезе в стаята и видя Греъм, който напрегнато се взираше в нея. Изведнъж се почувства неловко, без сама да знае защо, и несъзнателно направи крачка назад, смутено опитвайки се да издържи хипнотичния му поглед. Когато заговори, гласът й леко трепереше.

— Какво има, Майк?

— Чудех се как ли щеше да реагира Кари на всичко това.

— Е, и? — все още несигурно попита тя.

— Щеше да полудее от ревност — отвърна Греъм и излезе в коридора. После се обърна още веднъж към нея. — Но мисля, че тайно щеше да даде одобрението си.

Сабрина остана до вратата дълго след като той бе влязъл в стаята си. Одобрение за какво? За нея? Или за това, че олицетворява неговата съпруга в интерес на работата?

Най-сетне затвори вратата, съблече се и влезе в банята за дълъг и горещ душ. Едва когато избърса парата от огледалото на стената, забеляза, че през цялото време несъзнателно се е усмихвала сама на себе си.