Алистър Маклейн - Нощна стража

Докато беше в банята, закуската беше пристигнала и след като си намаза една топла кифличка с масло, седна и започна да чете броя на „Латин Америкън Дейли Поуст“, който бе поръчал да му донесат.

Точно в десет телефонът иззвъня три пъти — Шивон им даваше сигнал, че ги чака пред хотела. Сабрина се обади на Уитлок да му каже, че са готови, и заедно с Греъм слязоха с асансьора във фоайето. Срещнаха се на рецепцията и след като оставиха ключовете си, излязоха навън.

— Сабрина? — чуха неуверен глас зад гърба си. — Сабрина Карвър?

Тя се обърна и на лицето й се изписа престорена изненада. Миг по-късно недоумението й се смени с усмивка и тя поклати удивено глава.

— Не мога да повярвам! Та това е Шивон! Двете се прегърнаха и започнаха да се оглеждат една друга, като продължаваха да се държат за рамене и клатеха невярващо глава.

Шивон бе невероятно привлекателна жена на около тридесет години с великолепна мургава кожа, която се открояваше на фона на бялата й блуза. Носеше тесни джинси „Левис“, опънати по крака. Облеклото само подчертаваше фигурата й, която дори у Сабрина предизвика лека завист. Дългата й черна коса, сплетена на плитка и украсена с нанизи от сребърни и златни мъниста, стигаше до средата на гърба й и бе сресана така, че да оставя лицето й открито. Погледът й се спря на Греъм и Уитлок и Сабрина ги представи.

— Съпругът ти? — възкликна поразена Шивон и притисна ръка към гърдите си.

— Тук сме на сватбено пътешествие — отвърна Сабрина с усмивка и хвана Греъм под ръка.

— Това е чудесно! Толкова се радвам за теб — Шивон също се усмихна. — Още не мога да се съвзема. Да се видим така неочаквано след всичките тези години!

— Имаме толкова неща да си кажем. Хайде да пием по едно кафе някъде.

— Сещам се къде можем да отидем. Да вървим, съвсем наблизо е.

Когато се отдалечиха достатъчно от хотела, Греъм сграбчи Шивон за ръката.

— Стига толкова, представлението свърши. Какъв е планът оттук нататък? — попита той, без изобщо да се старае да прикрие враждебността в гласа си.

Шивон се вмъкна в една пуста уличка и каза:

— Разбирам озлоблението ти, Майк. Сигурна съм, че в дъното на душата си Си. У. и Сабрина таят същите подозрения към мен, но просто не ги показват така открито. Не знам какво са ви казали за работата ми тук в Рио, но вероятно дебело са подчертали, че служа единствено на ЦРУ. Споразумението с Лангли бе да помагам на ЮНАКО само в краен случай. Задачата ми е съвсем проста — да ви осигуря достъп до имението на Шрадер и нищо повече. Останалото зависи от вас. Така че нека поне се опитаме да се разбираме, дори ако това се окаже само временно примирие. Какво ще кажете?

Уитлок и Сабрина се спогледаха, свиха рамене и кимнаха в знак на съгласие.

— Ще видим — отвърна Греъм, който не искаше да се предаде толкова лесно. — Не отговори на въпроса ми.

— Сега ще се качим на Захарната планина, откъдето се вижда част от имението на Шрадер, а за довечера успях да уредя покана за вас двамата със Сабрина в „Ривиера Клъб“ като мои лични гости. Шрадер също ще бъде там, както винаги в навечерието на карнавала. Недалеч оттук можем да вземем рейс догоре, излиза по-евтино, отколкото с такси.

Когато стигнаха на спирката, Шивон пропусна няколко автобуса, без да ги спре, и махна едва когато видя на един надписа „Урка“. Обясни им, че той ще ги закара на няколко преки от станцията на влака, и като се промъкнаха през скърцащия турникет, четиримата се качиха в рейса. Шивон ги поведе през прохода между седалките, за да седнат най-отпред. Плати таксата и се завъртя на седалката, така че да вижда седналите отзад Греъм и Сабрина.

— Какво ви казаха за мен? — попита ги тя.

— Нищо — отвърна Уитлок, който седеше до нея. — Ще трябва ти да ни кажеш.

— Добре. Сигурно вече сте се досетили, че Шивон Сен-Жак не е истинското ми име. Казвам се Мери Сметхьрст. Майка ми е кариока, а баща ми беше дипломат в американското консулство. Загина при самолетна катастрофа, когато бях на дванадесет години.

— Какво е това кариока? — понита Греъм.

— Човек, който е роден и израснал в Рио — отвърна Шивон. — На осемнадесет започнах работа като манекен и в агенцията деликатно ми намекнаха, че е добре да си сменя името. Шивон се казваше баба ми, а Раймон Сен-Жак е любимият ми актьор. Година по-късно вече бях в Париж и позирах за списания от рода на „Вог“ и „Космополитен“, но макар че жънех големи успехи, започнах да тъгувам по слънцето и се върнах в Рио. Участвах в една реклама на „Вариг“, бразилската национална авиокомпания, и изведнъж се прочух, защото всеки познаваше лицето ми. После се снимах в няколко филма, но все още ме свързват най-вече с рекламата. Повечето хора дори изобщо не знаят името ми, за тях винаги ще си остана "момичето от „Вариг“".