Алистър Маклейн - Нощна стража

— Тук аз ще се оправям — каза Сабрина и отвори вратата.

— Страхуваш се да не направя нещо на този Хамилтън?

— Мина ми през ум — отвърна тя и посочи кървавите следи по якето му. — Пък и това надали ще спомогне особено за взаимното ви разбирателство.

— Да, и на мен така ми се струва — промърмори Греъм и се отпусна на седалката.

Сабрина каза на шофьора да чака и пресече улицата. Ако се съдеше по репродукциите, които висяха по стените, галерията предлагаше произведения на холандски художници — Сабрина видя както библейски сцени от Бош и Хертен, рисувани през петнадесети век, така и картини на модерниста Мондриан и експресиониста Крюйдер от двадесети.

— Kan ik u helpen? — чу тя женски глас зад гърба си.

— Надявам се — отвърна с усмивка тя на момичето. — Бих искала да видя мистър Хамилтън.

— Имате ли уговорена среща? — на безукорен английски попита служителката.

— Не, но все пак съм сигурна, че няма да откаже да ме приеме. Праща ме наш общ познат, Ян Лемер.

Младата жена помоли за извинение и я остави сама. Върна се само след минута.

— Господин Хамилтън ви очаква в кабинета си. Ето там, по дървените стълби.

Сабрина се качи горе и се озова срещу покрита с фурнир врата, на която пишеше „Т. Хамилтън — директор“. Почука.

— Влезте — долетя отвътре.

Хамилтън седеше зад бюро от черно дърво, заобиколен с кубистични картини от Брак и Пикасо. Лицето му бе като изсечено от камък. Отдавна бе минал шестдесетте. На стената зад бюрото му висеше увеличено копие на шокиращата творба на Пайк Кох „Панаирно стрелбище“.

— Искали сте да ме видите? — попита Хамилтън. Гласът му бе мек, почти женствен. С жест я покани да седне в кожения фотьойл пред бюрото му.

Имаше маникюр. — Заповядайте, госпожице… не ми съобщиха името ви по телефона.

— Да, зная. Сигурно сте зает човек, господин Хамилтън, така че ще мина направо на въпроса. Преди две години и половина един човек на име Ян Лемер и двама негови съучастници са влезли с взлом в една къща на улица „Де Клерк“ и са откраднали не особено ценна картина на малко известен художник от седемнадесети век — Йохан Зегерс. После са я донесли тук. Искам да знам какво е станало с нея след това.

Той докосна коприненото шалче на врата си и се усмихна.

— Съжалявам, но наистина не разбирам за какво говорите. А както съвсем правилно забелязахте преди малко, аз съм зает човек. Така че… — той посочи вратата зад гърба й.

С надеждата, че няма да пострада от последиците, Сабрина се реши на едно изпълнение в стил Майк Греъм. Взе от бюрото ножа за писма и раздра отгоре додолу най-близката репродукция, „Акробатът и младия арлекин“ на Пикасо.

— Какво правите, за Бога! — изкрещя ужасен Хамилтън и скочи на крака.

— Сядай долу — отвърна тя, като наблягаше на всяка сричка.

Мъжът седна, очите му шареха между ножа за писма в ръката й и разкъсаната рисунка на стената зад нея.

— Имаш две възможности — каза Сабрина. — Едната е да извикаш полиция и да поискаш да ме арестуват за вандализъм. Другата е да ми отговориш.

Хамилтън погледна към телефона на бюрото си.

— Обади се, но помни, че Лемер вече призна всичко и че показанията му може би ще бъдат достатъчни, за да осъдят и теб. Но дори да те оправдаят, с кариерата ти като търговец на изкуство в Амстердам ще бъде свършено. Това поне мога да ти обещая със сигурност.

— Коя сте вие?

Тя не отговори.

— Предавам се — каза Хамилтън. Повече не можеше да издържа втренчения й поглед. — Спомням си тази картина на Зегерс.

— За кого беше?

— За един фалшификатор. Михайлович Тойсген.

— Тойсген? В списъка на ЮНАКО нямаше такова име.

— Не е известен тук на запад — поясни той, видял изписаното на лицето й недоумение. — Картините му бяха — и по всичко личи още са — изключително популярни сред подземния свят в Москва. Дори според слуховете един негов Рембранд виси някъде в Кремъл.

— Продължавай — подкани го тя, като внимаваше да не издаде вълнението си.

— Специализирал се е по холандските майстори от седемнадесети век. Виждал съм го само два пъти — веднъж в Москва и после тук в Амстердам, когато дойде да вземе картината на Зегерс.

— Къде мога да го намеря?

— Не зная. Както вече ви казах, в Амстердам съм го виждал само веднъж. От обща култура мога да ви кажа, но все пак това е само предположение, че трябва да го търсите някъде в Йордан. Там се събират хората на изкуството в града. Опитайте в „Бохема“, един бар на улица „Лауриер“. Любимо свърталище на младите художници. Повечето от тях нямат пукната пара в джоба си, така че няколко гулдена лесно ще развържат езиците им.