Алистър Маклейн - Последната граница

— Без други конкретни указания?

Въпросът на Шендрьо се изрази повече с вдигане на веждите като израз на недоумение, отколкото в интонацията на гласа.

— Естествено, вратовръзката ми.

Полковник Шендрьо погледна към бюрото, където лежеше вратовръзката, трепна, кимна в знак на съгласие и погледна настрана, без да каже нещо повече. Рейнолдс почувства, че го облива вълна на възмущение.

— Защо ме питате, ако вече знаете това? — Гласът му издаваше обзелото го раздразнение, заради несправедливостта, която смяташе, че проявяват спрямо него.

— Не се обиждайте — отговори Янчи вместо Шендрьо, — безкрайната подозрителност, господин Рейнолдс, е единствената ни гаранция да оживеем. Ние подозираме всеки и всичко, което живее и се движи. Наша защитна реакция е да подозираме, докато не се убедим в противното, но — както виждате — все още сме живи и действаме. Помолиха ни да се свържем с вас в това кафене, всъщност Имре непрекъснато се навърта там през последните три дни. Молбата дойде от някакъв анонимен източник от Виена. Изобщо не беше споменато за полковник Макинтош, той наистина е една стара лисица, такава една… И какво щеше да стане, когато се свържеха с вас в кафенето?

— Щях да поискам да ме отведат при вас или при някой от другите двама — Хридас или Бялата мишка.

— Щеше да стане късо съединение — промърмори Янчи, — страхувам се, че нямаше да намерите нито Хридас, нито Бялата мишка.

— Не живеят ли вече в Будапеща?

— Бялата мишка е в Сибир, никога повече няма да го видим, а Хридас умря преди три седмици. По нещастно стечение на обстоятелствата се провали и попадна в ръцете на тайната полиция. Разсеяли се за момент, докато го разпитвали, той докопал някакъв пистолет, налапал дулото и, предполагам, че е бил щастлив да умре.

— Но откъде, как можете да знаете тези подробности?

— Полковник Шендрьо, ето този човек, когото знаете като полковник Шендрьо, е бил там. Той го е видял как умира. Впрочем пистолетът, който успял да грабне, е бил на Шендрьо, бил го оставил ей така на бюрото, докато оня, другият го разпитвал.

Рейнолдс грижливо загаси цигарата си в пепелника. Погледна Янчи, после премести погледа си към Шендрьо и отново към Янчи. Лицето му остана безизразно, но в съзнанието му бяха възникнали много въпроси.

— Шендрьо служи в тайната полиция вече 18 месеца — спокойно обясни Янчи, — и е един от техните най-уважавани и работоспособни офицери. Когато нещата мистериозно тръгнат назад и някой преследван успее да избяга в последния момент, тогава в полицията няма нищо по-ужасно от гнева на полковник Шендрьо. Никой не гони хората си така жестоко, докато, образно казано, не капнат от немощ. Речите, които произнася Шендрьо пред новоназначените в полицията, са вече събрани в сборник. Известен е в средите на тайната полиция като „бичът“. Неговият шеф, Фурминт, не може да разбере паталогичната омраза на Шендрьо към съгражданите си — обект на тайната полиция, но навсякъде с убеденост говори, че Шендрьо е единственият, без когото полицията в Будапеща не би могла да мине… Най-малко 1000 или дори 2000 унгарци са живи до ден днешен, в Унгария или на Запад, единствено благодарение на полковник Шендрьо.

Рейнолдс загледа Шендрьо втренчено и почна да изучава всяка линия на лицето му, сякаш го виждаше за пръв път. Беше удивен. Що за човек — да прекара живота си в подобни невероятни трудности и опасни ситуации, без да знае дали не го подозират и следят, дали някой няма да го предаде, да живее в неизвестност и без да знае дали следващото рамо, на което ще сложи ръка палачът, няма да е неговото собствено. Не беше ясно какво кара този човек да живее на ръба на пропастта. Рейнолдс знаеше, че разказът на Янчи е верен, пред него стоеше човекът, заради когото самият той сега не беше в подземията на тайната полиция, където щеше да стене, смазан от уредите за мъчения.

— Трябва действително да е така, генерал Илюрин — рече Рейнолдс, — той поема невероятни рискове.

— Янчи, ако обичате, винаги Янчи. Генерал-майор Илюрин е мъртъв.

— Много съжалявам… Ами случилото се през тази нощ, какво ще кажете за тази нощ?

— Вашият, хм, вашият арест от приятелите тук?

— Да.

— Обяснението е просто. Полковник Шендрьо има достъп до цялата информация, дори и до най-секретната. Той е посветен във всички оперативни планове, свързани с дейността на политическата полиция в Будапеща и Западна Унгария. Знаеше за затварянето на границата и блокадите по пътищата… Знаеше, че вие сте на път.