Ги Мопасан - Нормандска шега

Никой не се изненадал. А Пико дори намерил тази връзка напълно естествена.

Но ето че свещеникът се научил за този неосветен от църквата брачен съюз и се разсърдил.

Упрекнал госпожа Пико, позовал се на съвестта й, заплашил я с някакво тайнствено божие наказание. Какво трябвало да се направи? Въпросът бил уреден много просто — решили да ги оженят и в църквата, и в кметството. Те не притежавали нищо, ни единият, ни другият — той нямал дори здрави гащи на себе си, а тя — нито една пола без кръпки. И тъй, нищо не пречело да се изпълни повелята на закона и на религията. Свързали ги набързо пред кмета и пред свещеника и всички сметнали, че работата се е уредила от добре по-добре.

Но ето че скоро в цялата околност станало най-забавното нещо да слагат рога на горкия Гарган (простете ми за грозния израз). Преди овчарят да се ожени за Капката, никой и не помислял дори да спи с нея, но сега всеки искал да се вреди, ей тъй — за смях. И тъй, зад гърба на съпруга й, само за чашка ракия, всеки постигал желаното. Тази история се разчула до такава степен из цялата околия, че дори от Годервил дошли от любопитство някакви господа.

Само за половин литър Капката им давала представление с когото и да е, където и да е — в някой трап, зад някоя стена, докато в същото това време можело да се види, на стотина крачки по-нататък, неподвижният силует на Гарган, който, следван от блеещото си стадо, все тъй плетял своя чорап. Във всички местни кафенета хората се смеели до припадък от тази история; вечерта край огнището се говорело само за това, а когато селяните се срещали на пътя, задавали си един на друг въпроса: „Дал ли си капка на Капката?“ Всички знаели какво ще рече това.

Овчарят сякаш нищо не забелязвал. Но веднъж Поаро, един момък от Сасвил, повикал със знак жената на Гарган над една купа сено, като й показал пълна бутилка. Тя разбрала и се затичала засмяна към него; обаче едва били почнали престъпното си дело, и изведнъж овчарят връхлетял върху тях като из облаците. Поаро побягнал на куц крак, влачейки след себе си гащите си, а в това време глухият ревял като звяр и стискал жена си за гърлото.

Хората, които работели из полето, се притекли, но било много късно — езикът й бил почернял, очите й били изскочили из орбитите си, а от носа й течала кръв. Тя била мъртва.

Руанският съд съдил овчарят. Тъй като бил ням, Пико служел за преводач. Подробностите на делото забавлявали много публиката. Но чифликчията мислел само за едно — овчарят му да бъде оправдан; и той много хитро подвел работата.

Разказал най-напред цялата история на глухия и неговата женитба; след това, като стигнал до престъплението, започнал сам да разпитва убиеца.

Всички присъствуващи мълчали.

Пико произнесъл бавно:

— Знаеше ли ти, че тя те мами?

И същевременно изразявал въпроса и с очи.

Овчарят отвърнал „не“ с глава.

— Ти на сеното ли лежеше, когато ги хвана?

И направил жест на човек, който вижда нещо отвратително.

Гарган отвърнал „да“ с глава.

Тогава чифликчията, като подражавал движенията на кмет, който извършва граждански брак, и на свещеник, който свързва в името на бога, залитал своя слуга дали е убил жена си, защото е била свързана с него пред хората и пред небето.

Овчарят кимнал „да“ с глава.

Пико му казал:

— Хайде, покажи сега как стана всичко.

Тогава глухият представил с мимики цялата сцена. Показал как спял в купата сено, как се събудил, защото усетил, че сеното мърда, как погледнал съвсем тихичко и как видял всичко.

Той се изправил между двамата стражари и изведнъж започнал да подражава неприличните движения на прегръщащата се пред очите му престъпна двойка.

Гръмък смях избухнал в залата, но изведнъж рязко секнал, защото овчарят, гледайки диво и движейки челюстта и голямата си брада, сякаш захапвал нещо, с протегнат напред ръце и издадена глава, изобразявал страшните действия на убиец, който души човек.

Той ревял диво и до такава степен бил обезумял от ярост — сякаш мислел, че все още стиска жена си за гърлото, — че стражарите се принудили да го хванат и да го накарат да седне, за да се успокои.

Силна тръпка на ужас преминала всред присъствуващите. Тогава чичо Пико поставил ръка върху рамото на своя слуга и казал просто:

— Този човек има чувство за чест.

Овчарят бил оправдан.

А що се отнася до мен, драга приятелко, аз слушах с голямо вълнение края на тази история, която ви разказах с доста груби изрази, за да не изменя никак разказа на чифликчията, когато сред гората се раздаде изстрел и страшният глас на Гаспар разтърси въздуха като оръдеен гърмеж: