Ги Мопасан - Нормандска шега

— Бекас! Остана на място!

Ето как прекарвам времето си — в дебнене на прелитащи бекаси, докато вие отивате в Булонската гора, за да видите парада на новите зимни тоалети.

Три страници от „Книгата на един ловец“

… Току-що прочетох из колоната за произшествията във вестника една любовна драма. Той я убил, после убил себе си, значи, че е обичал. Какво ме интересуват той и тя? Само тяхната любов има значение за мен; а и тя ме привлича не защото ме разнежва или учудва, вълнува и кара да размислям, а защото ми припомня един случай от моята младост, един странен любовен спомен, при който любовта ми се яви, както на първите християни са се явявали кръстове сред небето.

Роден съм с всички инстинкти и чувства на първобитното същество, укротено от разсъжденията и вълненията на цивилизования човек. Обичам страстно лова; и окървавеното животно, кръвта по перата, както и кръвта по ръцете ми, свиват сърцето ми до отмаляване.

Тази година, към края на есента, студовете бяха настъпили изведнъж и един от моите братовчеди, Шарл дьо Ровил, ме покани да отидем на разсъмване да бием патици в блатата.

Братовчед ми, четиридесетгодишен здравеняк, червенокос, много силен, с брада, селски благородник, недодялан, но любезен, с весел нрав, надарен с оня галски дух, който прави приятна посредствеността, живееше в нещо като чифлик-замък всред широка равнина, където тече река. Гори покриваха хълмовете вляво и вдясно, стари господарски гори с великолепни дървета, в които се намираше най-редкият хвъркат дивеч из тази част на Франция. Понякога тук убиваха орли; и прелетните птици, които почти никога не идваха в нашия пренаселен край, се спираха почти редовно в тези вековни клонаци, като че ли бяха познали или отново намерили някой малък горски кът от старо време, останал там, за да им даде подслон през кратката нощна почивка.

В равнината имаше големи тревни площи, напоявани с вадички и отделени с плетища; после по-далеч, реката, обуздана дотам, се разстилаше като широко блато. Това блато, най-възхитителният район за лов, който някога съм виждал, беше най-голямата грижа на моя братовчед, който го поддържаше като парк. През огромните шумящи и развълнувани тръстики, които го покриваха и съживяваха, бяха прекарани тесни проходи, през които плоските лодки, карани и направлявани с върлини, минаваха неми над мъртвата вода, докосваха леко тръстиките, караха бързите риби да бягат из треволяка и дивите патици да се гмуркат във водата, където черните им изострени глави изчезваха веднага.

Обичам водата с необуздана страст: и морето, при все че е много голямо и много подвижно, невъзможно да бъде овладяно, и тъй красивите реки, които текат, бягат и си отиват, и най-вече блатата, където тупти цялото непознато съществуване на водните животни. Блатото е цял един свят на земята, различен свят, който има свой собствен живот, свои постоянни жители и пътници, които минават, свои гласове, шум и най-вече своята тайна. Понякога нищо не е по-вълнуващо, по-безпокойно и по-застрашително от едно блато. Защо е този страх, който се носи над ниските равнини, покрити с вода? Дали това не е смътният шепот на тръстиките, странните блуждаещи огньове, дълбоката тишина, която ги обгръща в тихите нощи, или чудноватите мъгли, които се влачат над тръстиките като смъртни покривала, или пък още неуловимият плясък, тъй лек, тъй тих и по-ужасяващ понякога от оръдията на човека или от небесния гръм, който прави блатата да приличат на бленувани кътчета, на страшни страни, които крият неузнаваема и опасна тайна.

Не. Нещо друго се излъчва там — друга тайна, по-дълбока, по-значителна се носи из гъстите мъгли, може би тайната на самото сътворение! Защото нали в застоялата и кална вода, в тежката влага на мокрите земи, под слънчевата топлина се раздвижи, затрептя и се откри пред светлината първият зародиш на живота?

Пристигнах вечерта у моя братовчед. Камъните се пукаха от мраз.

През време на вечерята в голямата стая, бюфетите, стените и тавана на която бяха покрити с препарирани птици с разперени крила или кацнали на клони, заковани с гвоздеи карагуа, чапли, бухали, мраченици, соколи, ястреби, лешояди, орли, моят братовчед, сам наподобяващ странно животно от студените страни, облечен в жакет от тюленова кожа, ми разказваше за подготвителните мерки, които беше взел за тази нощ.

Трябваше да тръгнем в три и половина часа сутринта, за да пристигнем към четири и половина на избраното за дебнене на дивеча място. Тук беше построена една колиба от парчета лед, за да можем да се подслоним малко от ужасния вятър, който духа преди разсъмване, онзи студен вятър, който разкъсва плътта като трион, боде като отровни иглички, превива като клещи и запалва като огън.