Ги Мопасан - Нормандска шега

Госпожа Баскюл започва обясненията си: — Господин мирови съдия, преди петнадесет години аз прибрах това момче. Отгледах го и го обикнах като майка, направих всичко за него, направих от него истински мъж. Той ми беше обещал, беше ми се заклел да не ме напуска никога, дори ми подписа документ за това, в замяна на което му приписах един малък имот, земята ми в Бек-дьо-Мортен, която струва около шест хиляди франка. Но ето че една хлапачка, една никаквица, една сополанка…

Мировият съдия. Подбирайте изразите си, госпожа Баскюл.

Г-жа Баскюл. Някаква там… Някаква там… разбирате ли, му завъртяла главата, кой знае какво му е направила, да, кой знае какво… и той отишъл, та се оженил за нея, този глупак, това голямо говедо, и сега й носи зестра моя имот, моя имот в Бек-дьо-Мортен… А, не и не… Аз имам документ, ето го… Да ми върне имота тогава… Ние подписахме при нотариуса един документ за имота, а помежду си, отделно, едно частно споразумение за приятелството. Колкото важи едното, толкова и другото. Всеки търси своето право, нали тъй? (Тя подава на мировия съдия някакъв разтворен, обгербван с марки лист.)

Изидор Патюрон. Не е вярно.

Съдията. Мълчете. Ще говорите след това. (Чете.) „Аз, долуподписаният Изидор Патюрон, обещавам чрез настоящото на г-жа Баскюл, моята благодетелка, да не я напусна никога, докато съм жив, и да й служа предано. Горжвил, 5 август, 1883 г.“

Съдията. Вместо подпис тук е поставен кръст, значи вие не знаете да пишете?

Изидор. Не. Никак не знам.

Съдията. Вие ли сте поставили този кръст тук?

Изидор. Не, не съм аз.

Съдията. Кой го е поставил тогава?

Изидор. Тя самата.

Съдията. Готов ли сте да се закълнете, че не сте поставили този кръст?

Изидор (забързано) . Заклевам се в баща си, в майка си, в дядо си, в баба си и в дядо господ, който сега ме слуша, че не съм го поставил аз. (Вдига ръка и плюе встрани, в подкрепа на клетвата си.)

Съдията (смеейки се) . И така, какви са били отношенията ви с тук присъствуващата г-жа Баскюл?

Изидор. Тя спеше с мен. (Смях сред публиката.)

Съдията. Подбирайте изразите си. Искате да кажете, че отношенията ви не са били така чисти, както твърди тя.

Патюрон-баща (взема думата) . Той нямаше още петнадесет години, петнадесет години още нямаше, господин съдия, когато тя ми го разтвори…

Съдията. Искате да кажете разврати?

Бащата. Отде да знам аз как му викат? Той нямаше още петнадесет години. А преди това повече от четири години вече все тя се грижеше за него, глезеше го, угояваше го като гъска, така го тъпчеше, че, да прощава ваша милост щеше да го пръсне от ядене. И после, кога си рече, че му е дошло времето и че е готов, тя го покри…

Съдията. Поквари… И вие позволихте това?…

Бащата. Дали тази, или онази, все някоя щеше да бъде…

Съдията. Тогава от какво се оплаквате?

Бащата. От нищо. О, от нищо не се оплаквам аз, от нищо, само че той, той не иска вече, защото е вече свободен. Искам закрила от закона.

Г-жа Баскюл. Тези хора ме клеветят, господин съдия. Аз направих от него истински мъж.

Съдията. И още как!

Г-жа Баскюл. А той се отказва от мен, изоставя ме, задига ми имота…

Изидор . Не е вярно, господин съдия. Преди пет години поисках да я напусна, защото беше много затлъстяла, а това никак не ми харесваше. Дотегнала ми беше, какво сега! Казвам й значи, че ще си отида. Тогава тя започна да плаче като капчук и ми обеща имота си в Бек-дьо-Мортен, ако остана още няколко години, още около четири-пет години само. Казах „съгласно“, дявол да го вземе! Вие какво бихте направили, а?

Останах значи още пет години, ден след ден, час след час. Сега сме квит. Всеки получи своето. Работата си струваше труда.

Жената на Изидор (до този миг тя стои мълчаливо, а сега изведнъж започва да крещи с пронизителен глас) . Ами че погледнете я, погледнете я, господин съдия, тази бъчва и после ми кажете дали работата си е струвала труда?

Бащата (убедено клати глава и повтаря) . Дявол да го вземе, струваше си труда работата, да. (Г-жа Баскюл се отпуска на скамейката и започва да плаче.)

Съдията (бащински) . Какво да ви кажа, драга госпожо, нищо не мога да направя. Приписали сте му имота си в Бек-дьо-Мортен с напълно редовен документ. Имотът принадлежи на него и само на него. Имал е неоспоримо право да постъпи, както е постъпил — да го занесе в зестра на жена си. Не мога да се бъркам в такива въпроси… такива… такива… деликатни въпроси… Мога да разглеждам фактите само от гледна точка на закона. Нищо не мога да направя.