Дейвид Морел - Първа кръв

— За какви професионалисти говориш? Кои са те, мамицата им?

— Всъщност са любители, но сами се наричат професионалисти. Бабаити, които нямат какво друго да правят, освен да се мъкнат до всяко място, където има претърсване. Някои съм ги виждал, когато търсехме онова момиченце. Един чешит е дошъл чак от Евърглейдс, където търсили някакви изгубени туристи. Преди това бил в Калифорния и помагал да намерят някакво семейство, което излязло на разходка и попаднало в горски пожар. През зимата бил в Уайоминг, за да търси някакви скиори, затиснати от лавина. Между другото, ходил и на наводнението на Мисисипи, и на срутването на мините, където бяха затрупани няколко миньори. Лошото е, че такива като него никога не се подчиняват на началниците. Искат сами да си организират групи, да ходят сами и след това объркват целия план, пречкат се на служебните групи, тичат към места, които им изглеждат интересни — някоя стара ферма — а оставят цяло поле непретърсено.

Сърцето на Тийзъл изведнъж го стегна, прескочи, забърза отново и той се хвана за гърдите с отворена уста.

— Какво има? — попита Кърн. — Да не би…

— Добре съм, нищо ми няма. Трябва да взема още едно хапче. Докторът ми каза, че това се очаква.

Не беше вярно, докторът не му беше казвал такова нещо, но сърцето му за втори път вече правеше това, първият път хапчето бе помогнало и сега той бързо налапа още едно. Не можеше да каже на Кърн, че не се чувства добре със сърцето.

Кърн не изглеждаше доволен от отговора. Но в този момент радистът притисна слушалките си, както когато приемаше съобщение, и каза на помощника:

— Камион N32 на Националната гвардия, е заел позиция — прокара пръста си по някакъв списък, — това е началото на Бранч Роуд — и помощникът заби още една червена карфица в картата.

В устата на Тийзъл остана тебеширеният вкус на хапчето. Пое дълбоко въздух и стегнатото му сърце започна да се отпуска.

— Така и не разбрах, защо оня дъртак е преместил момиченцето в друг гроб — каза той на Кърн, докато сърцето му още повече се отпускаше. — Спомням си, като го изровихме, как изглеждаше след 6 месеца в земята и това, което той му беше направил. Спомням си, че си помислих: „Господи, сигурно е адски самотно да умре човек така…“

— Какво ти стана преди малко?

— Нищо. Докторът казва, че е от умората.

— Лицето ти стана сиво като ризата ти.

Още няколко камиона преминаха отвън и Тийзъл използва техния шум, за да забави отговора си. След това една патрулна кола спря зад Кърн, заливайки го със светлината на фаровете си, и Тийзъл разбра, че изобщо няма да има нужда да отговаря.

— Май ще трябва да вървя — каза неохотно Кърн. — Пристигнаха портативните радиостанции, които трябва да разделим.

Пристъпи към колата, поколеба се и се върна.

— Защо поне не полегнеш на тая пейка и не подремнеш, докато ме няма. Картата няма да ти каже къде е момчето, а трябва да си кукуряк, като тръгнем утре.

— Ако изобщо се уморя. Искам да съм абсолютно сигурен, че всеки е на мястото си. Не съм във форма да тичам по баирите с теб, така че мога да свърша някоя добра работа оттук.

— Слушай. Онова, което казах в болницата, че си го преследвал по най-нескопосния начин…

— Стига! Забравих го вече.

— Не, изслушай ме. Знам какво искаш да направиш. Мислиш си за твоите хора, които бяха застреляни и измъчваш тялото си, за да се накажеш. Може и да е вярно това, което казах, че Орвал можеше сега да е жив, ако беше ме изчакал в началото. Но момчето е теглил куршума на него и на останалите. Не ти. Запомни го.

Нямаше нужда да му напомня. Радистът се обади:

— Деветнайсто отделение на щатската полиция зае позиция.

А Тийзъл дърпаше от цигарата си и гледаше съсредоточено как помощникът забива още една жълта карфица в източния край на картата.

На картата нямаше нанесени почти никакви подробности.

— Никой не е искал физическа карта на тези хълмове преди — обясни областният земемер когато я донесе. — Може би ако някой ден оттам минава път, ще трябва да нанесем подробностите. Геодезическите измервания струват много пари, особено в пресечна местност като тази, а и винаги сме считали за непрактично да харчим от бюджета за нещо, което едва ли някога ще потрябва.

Поне околните пътища бяха нанесени точно. На север се пресичаха под прави ъгли, но южният път се извиваше в полукръг и се съединяваше с пътищата, които се разклоняваха на двете страни. Командният камион на Тийзъл беше спрян в най-долната част на дъгата, която образуваше южният път. Това беше мястото, където Тийзъл бе намерен от служителя на щатската полиция и тъй като беше в близост с последното местонахождение на момчето, от него щяха да направляват операцията. Радистът погледна към Тийзъл: