Дейвид Морел - Първа кръв

„Стегни се. Точно така. Сега си спомни всичко.“

„Знам как да се стегна.“

„Момчето е по-добър боец. Но аз знам как да се стегна.“

„Заради Орвал.“

„Заради Шингълтън, Уорд, Мич, Лестър, младия полицай и всички останали.“

„Заради мен самия.“

„Ще му разкажа играта на това гадно копеле.“

Лежеше на банкета, повтаряше непрестанно тези думи, присвил очи към яркото слънце, напушваше го на смях от това, че гащите му бяха целите на парцалчета, от това, че беше целият в кръв и кръвта попиваше в полепналата по него кал, а той се хилеше, повтаряйки обещанието си, каза го и на полицая от щатската полиция, който възкликна: „Боже Господи!“, отказа се от опитите си да го пренесе до полицейската кола и се втурна към радиостанцията.

Беше нощ и в каросерията на камиона миришеше на масло и грес. Каросерията беше покрита с корав брезент и под него, на една пейка, седеше Тийзъл и изучаваше голяма карта, закачена на едната стена. Единствената светлина идваше от крушка без абажур, която се клатушкаше над картата. До картата, на една масичка, имаше обемиста радиостанция.

Радистът беше надянал слушалките.

— Камион N28 на Националната гвардия е заел позиция — каза той на полицая до него, — на три мили в посока надолу от завоя на потока.

Полицаят кимна и забучи още една червена карфичка при останалите, забити в южната страна на картата. В източната страна жълти карфички показваха разположението на частите на щатската полиция. Черните карфички в западната страна представляваха полицията от близките градове и области, а белите в северната част бяха полицията от Луивил, Франкфорт, Лексингтън, Боулинг Грийн и Ковингтън.

— Да не би да мислиш да висиш тук цяла нощ? — обади се глас извън каросерията на камиона.

Тийзъл погледна и видя Кърн, командващият щатската полиция. Беше на такова разстояние, че светлината на крушката осветяваше само част от лицето му, а очите и челото му оставаха в сянка.

— Защо не си отидеш в къщи да поспиш малко — каза Кърн. — Докторът поръча да си почиваш, а и без това нищо сериозно няма да се случи в близките няколко часа.

— Не мога.

— О-хо!

— Репортерите висят пред къщи и пред канцеларията ми. Най-добрият начин да си почина е да не им разправям всичко отначало.

— И без това ще дойдат по някое време да те търсят тук.

— Няма. Казах на твоите хора, които са блокирали пътищата, да не ги пускат.

Кърн сви рамене и пристъпи на светло към камиона. На ярката светлина бръчките по челото му и отпуснатата кожа около очите му изпъкваха неестествено и го правеха да изглежда по-стар, отколкото беше всъщност. Светлината не се отразяваше в червената му коса и от това тя изглеждаше безцветна и безжизнена.

„На моята възраст е — помисли си Тийзъл. Щом той изглежда така, тогава как ли изглеждам аз след последните няколко дни.“

— Докторът натрупа сума ти нова практика, само докато ти превързваше лицето и ръцете — каза Кърн. — Какво е това тъмно петно, което се просмуква под ризата ти? Да не би да е кръв.

— Наклепа ме дебело с някакъв мехлем. Под дрехите си имам превръзки. А пък тия на краката и колената ми са толкова стегнати, че едвам ходя.

Усмихна се насила, сякаш стегнатите превръзки бяха някаква дебелашка шега от страна на доктора. Не искаше Кърн да разбере, че му беше лошо и му се виеше свят.

— Боли ли те? — попита Кърн.

— Болеше ме по-малко преди да ме стъкне в тия бинтове. Даде ми и някакви хапове, да ги вземам на всеки час.

— Помагат ли ти нещо?

— Горе-долу.

Добре се справяше. Гледаше да внимава, когато разговаряше с Кърн, да не се издава колко го боли, но пък и да не прекалява с небрежността си, така че Кърн да се усъмни и да настоява да го върне в болницата. Преди това, докато беше още в болницата, Кърн беше побеснял, задето Тийзъл се беше впуснал да преследва момчето в гората, без да изчака щатската полиция.

— Това минава в моите правомощия, а ти си ги присвои и сега няма да си пъхаш гагата — беше му казал Кърн.

Тийзъл си затрая, оставяйки Кърн да си изкара яда, а след това, с много такт, успя да убеди Кърн, че за организирането на такава голяма операция е необходимо повече от един човек. Имаше и друг довод, който не използва, но беше сигурен, че Кърн сам се досеща — и този път, както предишния, можеше да загинат много хора и някой трябваше да сподели отговорността. Кърн беше от този вид началници. Тийзъл твърде често го беше виждал да се осланя на другите. Така че той взе Тийзъл за помощник, но това можеше да не продължи дълго. Въпреки недостатъците си, той се грижеше за хората си, гледаше да не ги претоварва, и ако решеше, че раните на Тийзъл го болят твърде много, можеше да го изпрати обратно.