Джон Брейн - Живот във висшето общество

Цялата история не беше трудна за разбиране. Хюли беше водачът на лейбъристката група в съвета. Графам бе говорил с него. А Хюли смяташе, че отчуждаването няма да стане. Хюли винаги търсеше някакви чудновати заговори на консерваторите, обичаше да мисли, че нищо не остава скрито от неговото будно око на лейбърист. Той не можеше да повярва, че нашето обещание да построим закрит плувен басейн е било нещо повече от предизборен трик, в неговото съзнание обикновената хорска мълва се беше разраснала до свършен факт.

Хюли щеше да изпита голямо удоволствие, като подробно занимае Нора и Графам с въпроса — всъщност това беше единственото удоволствие на нещастника. Семейството му живееше отдавна в Уорли, но той не беше натрупал пари: а жена му, която не споделяше неговата любов към унижените и оскърбените, непрекъснато му натякваше, че на четиридесет и пет години едва е стигнал до старши преподавател в новата гимназия и никога няма да стане нещо повече. Тя беше озлобена и объркана. Озлобена и объркана; защо толкова често ми се натрапваше този израз?

— И моят път е натам — предложих на Графам. — Мога да ви откарам, ако искате.

— Имам превоз, благодаря — отвърна той.

— Чудесно. Поздравете от мене съветника Хюли. Съжалявам, че не беше тук тази вечер. Кажете му да не се безпокои за плувния басейн.

За моя изненада Нора сякаш се ядоса.

— Думите ви звучат малко снизходително — обвини ме тя.

— Аз изпитвам огромно уважение към съветника Хюли. Зная какво голямо значение има за него този проект. Зная, че още от самото начало той не желаеше киното да бъде там. Той искаше това място за закрит басейн. И сега, когато киното е затворено, той естествено не може и да помисли за някое друго място. Напълно го разбирам.

— Има ли и друго подходящо място? — попита тя.

— Честно казано, не знам, но е твърде възможно да има.

— Точно такъв отговор очаквах — каза тя. — Много сте умен, съветник Лемптън.

— Не ме наричайте така. Моля ви, не ме наричайте така. Започвам да се чувствувам на сто години.

За мое учудване тя леко се изчерви.

— Показах се малко невъзпитана — рече Нора.

— Аз не обръщам внимание. Красиви момичета в красиви рокли могат да ми говорят каквото поискат.

— Всъщност вие пет лири не давате, нали?

Нора стоеше пред прозореца; слънчевата светлина сега изглеждаше по-силна, отколкото през целия ден. Погледнах очертанията на бедрата през роклята и ме обзе налудничавата мисъл, че моето желание е завъртяло земното кълбо от изток на запад, за да стане роклята й по-прозрачна, и за да мога да я видя поне за миг като жена, а не като събеседник с други политически възгледи. Имах известна представа какви са тези нейни възгледи; отегчаваха ме толкова, колкото и възгледите на тъста ми. Пет пари не давах за закрития плувен басейн, нито дори за местното самоуправление; но не поради причините, които тя допускаше. Тя беше единственото същество в стаята, което би разбрало защо не давам пет пари; но сега не можех да го кажа. Защото за нея аз бях един отракан, циничен мъж в нов костюм от мохер 16 16 Мохер — плат от вълна на ангорска коза — Б.пр. , мъж, който притежава власт, тъй както притежава златни копчета за ръкавели, не ги натрапва, но няма и нищо против, ако се види блясъкът им.

Разбрах, че всички чакат моя отговор. Изкуших се да й отговоря, както тя очакваше, ако не за друго, то поне, за да ги съживя малко. Огледах стаята: присъствуващите ми се струваха доста сиви, нито стари, нито млади, безцветни в своите жилетки, пуловери и обувки с ниски токове. Видях дебелата и разхвърляна мисис Фълуд в басмена рокля, която се беше отпуснала по шевовете. Мисис Фълуд беше неуморима в своята обществена дейност, членуваше в почти всички организации, с изключение на масоните и „Тайното братство“; освен това тя беше самоназначил се защитник на обикновените данъкоплатци. В общината я наричаха „Бдителната вещица“. Тя не ме обичаше, всъщност не обичаше нито един от съветниците консерватори. На два пъти Консервативната партия беше отказвала да предложи кандидатурата й или пък да оттегли своя кандидат, за да спечели тя изборите като независима. Всъщност тя не обичаше нито един от съветниците; горе-долу така се отнасяха към нея и другите две партии.

Сега мисис Фълуд ме дебнеше да кажа нещо лекомислено или цинично, което после щеше да й даде материал за нова атака срещу съвета. Тя нямаше голяма тежест; но мнозинството ни не беше толкова голямо и не биваше да се излагаме дори и в най-дребните неща.