Джон Брейн - Живот във висшето общество

— Черна махорка — поясни той. — Единственият тютюн, който все още има известен вкус… Да, вие много добре се справихте с него.

— Какво точно работи?

— А, това е наистина навременен въпрос. И много подходящ. Учител е някъде в Ледърсфорд. Роклята на Нора Хоксли е много хубава, нали?

— Тя самата е много хубава — добавих аз.

Той ме погледна хитро.

— Твърде амбициозна е — каза той. — Струва ми се, че няма да остане дълго на Север.

— Никой не остава дълго тука — отвърнах.

— Питър е също много амбициозен. Двамата си приличат доста… — Той спря да говори, защото Графам и Нора се приближаваха към нас. Графам подаде ръка.

— Струва ми се, че се познавате с Нора. Моето име е Графам, ако не сте чули.

— Чу го — отвърна председателят. — Всъщност вашият въпрос му направи силно впечатление, Питър.

— А на мен ми направи впечатление неговият отговор — каза Графам. — Според мене той е чудесен консерватор.

— Коварен консерватор — поясних аз. — От най-опасните.

— Сигурен съм, че преди всичко е жаден — прибави председателят. — Ще отложим заседанието, за да се придвижим към служебната стая.

— Знаменито — одобри Графам. — Знаете ли защо идвам всеки път на съботните лекции, мистър Лемптън? Защото председателят черпи с бира. И винаги завършва събранията по-рано, така че да ни остане един час!

Той заговори какви предимства имало да се пие в топло време и докато вървяхме към служебната стая по дългия, застлан с плочки коридор, премина върху английските закони за патенти и разрешителни, а после неусетно промени темата и заприказва за новия обществен басейн, който градският съвет проектираше. Нора говореше малко; макар Графам да отправяше всичките си забележки към мен, забелязах, че щом се приближах до нея, той заставаше помежду ни; по едно време дори ме хвана за ревера.

— Това е просто и ясно като върха на копие — каза той. — А ако искате да се убедите колко прости и ясни са върховете на копията, вижте стенописите на този тук лъже средновековен паметник. Всички в Уорли искат плувен басейн.

— Има река — отвърнах аз. — Да не говорим за канала.

— Където плуват умрели кучета и бурени — добави той. — Ще ви бъде ли приятно, ако вашето дете се къпе в реката или канала?

Изхвърлих от ума си мисълта за Барбара. Само представата за някаква опасност, която я заплашваше, ме караше напоследък да се поболявам от страх.

— Отклоняваме се от същественото — рекох аз. — В този миг проектът за басейн се разглежда.

— Наистина ли се разглежда?

— Нора може да потвърди — казах аз.

Приближих се до нея. Изведнъж тясната стаичка с дъбови стени, покрити до средата със съобщения, пак ми заприлича на стая в частен дом, а не на учреждение.

— Нали ще имаме плувен басейн, Нора?

Изговаряйки малкото й име, изпитах почти сексуална наслада; сега бях по-близо до нея и можех да вдишвам парфюма й, който имаше лъх на момини сълзи.

— Съветът обсъжда въпроса — отвърна тя. — Но това не значи, че прави нещо по въпроса.

— Не е честно — възразих аз. — Вече се разглежда евентуалното място.

— Да, кино „Палас“ — продължи тя. — Съгласна съм, че това място би било най-доброто. Централно е, може да се използува главната постройка, а и без това сега на нищо не прилича. Но какво ще стане, ако Амбороу не се съгласи да го продаде?

Нора очевидно знаеше доста неща по този въпрос. Амбороу, собственикът на кино „Палас“, наистина не искаше да го продаде на съвета.

— Аз не представлявам целия съвет — отвърнах. — Не мога да кажа какво ще стане или какво няма да стане. Но ако се реши, че киното е единственото възможно място, то си има начини, по които може да се изземе. Само не казвайте, че сте го чули от мене.

Графам се изхили.

— Много сте предпазлив, съветник Лемптън. Имате пред вид отчуждаване, нали?

Той отпи глътка бира. Шията му беше тънка и можех да видя как глътката се придвижва. Червената спортна риза не подхождаше нито на тялото, нито на цвета на кожата му; ревниво си помислих какво намира Нора в него. Представих си жълтеникавото му лице със синкава брадичка до нейното в леглото: едва успях да скрия гнева в гласа си.

— Ако бъде абсолютно необходимо — отговорих. — Или, по-скоро, ако съветът намери, че е абсолютно необходимо. Макар че, както знаете, нашата партия не е много възхитена от този проект.

— Ще видим — подметна Графам. — Но ако обичах да се хващам на бас…

Нора леко поклати глава. Той млъкна.

— Нора ми припомня, че сме обещали да вечеряме със семейство Хюли.