Брайън Олдис - Краят на мрака (Нон-стоп)

Занаятчиите и някои от стражите, отначало безразлични, в края на краищата бяха обхванати от общото настроение и постепенно се присъединиха към танцуващите. От помещението, където се занимаваха със селскостопански работи, и от барикадите тичаха мъже, които също се канеха да вземат участие в общия празник.

Къмплейн ги огледа с мрачен поглед и като се обърна с гръб, тръгна в посока на Комендатурата, където трябваше да рапортува.

Един офицер мълчаливо изслуша съобщението, после му заповяда да иде непосредствено при лейтенант Грийн.

Загубата на една от жените можеше да бъде оценена като сериозна постъпка. Племето Грийн наброяваше около деветстотин души, от които половината непълнолетни. Жените бяха около сто и тридесет. Затова никой не се чудеше, че схватките за жени в Кабините са една от най-разпространените неприятности.

Заведоха Къмплейн при лейтенанта. Заобиколеният от стражи, помнещ къде по-хубави времена възрастен мъж седеше на масата свъсил страшно надвисналите над очите му огромни вежди. Макар и да не мърдаше, видът на фигурата му изразяваше неодобрение.

— Пространство за твоето „аз“ — произнесе плахо Къмплейн.

— За твоя сметка — злобно отвърна лейтенантът.

Помълча известно време и избоботи:

— Ловец Къмплейн, как изгуби жена си?

С треперещ глас Къмплейн описа станалото на площадката на Стълбата за Храна.

— Това е работа само на Носарите — завърши той накрая.

— Не ни разказвай подобни глупости! — изръмжа Цилак, един от приближените на Грийн. — Ние вече сме слушали тези истории за свръххората. Ние не им вярваме. Племето Грийн владее цялата тази страна на Джунглата.

Докато Къмплейн продължаваше разказа си, злостта на лейтенанта нарастваше и нарастваше. Започна да трепери, очите му се напълниха със сълзи, от изкривените устни закапаха лиги, а от носа — сополи. Под яростния му напор масата започна ритмично да се клати. Грийн се тресеше, ръмжеше, а лицето му под перчема гъсти, разпилени сиви коси стана направо синьо. Независимо от уплахата си ловецът бе принуден да си признае, че това е едно наистина неповторимо зрелище.

Неочаквано настъпи кулминацията. Лейтенантът, едва жив от изтощение, падна и замря. Веднага Цилак и Пейч застанаха над тялото му с готови парализатори. Лицата им трепереха от гняв. Много бавно, още гърчейки се, лейтенантът се изправи, застана на краката си и с труд се отпусна в креслото. Той явно бе силно изтощен от този ритуал.

Така след време и удар ще получи, помисли Къмплейн и това му донесе неочаквано утешение.

— Сега трябва да те накажа съгласно със закона — с усилие произнесе старецът.

Той безпомощно зашари с очи из помещението.

— Гуина беше безполезна за племето, макар да бе дъщеря на такъв знаменит баща — каза Къмплейн и облиза с език устните си. — Виждате ли, тя не можеше да има деца. Роди само едно момиче и повече не забременя. Разберете, така го каза отец Марапер.

— Марапер е гаден мръсник! — извика Цилак.

— Твоята Гуина бе така привлекателна и красива — каза Пейч. — И май е била добре в леглото, а?

— Ти, младежо, познаваш законите — заяви лейтенантът. — Тях ги е създал моят дядо, когато е основал това племе. Заедно с Науката те имат голямо значение за племето ни. Какъв е този шум навън? Да, моят дядо… бил е велик човек. Помня как в деня, когато умираше, изпрати да ме повикат…

Въпреки че страхът още не беше го напуснал, Къмплейн с неочаквана яснота видя и четиримата такива, каквито са всъщност: задълбочени в себе си, те обръщаха на другите внимание само в онази степен, в която откриваха в тях собствените си страхове. Изолирани и самотни, те бяха в конфликт с всички наоколо.

— Каква ще бъде присъдата? — Цилак рязко прекъсна спомените.

— Почакай де, нека помисля. Казано честно, ти вече си наказан със загубата на такава жена, Къмплейн. Временно никаква друга няма да се намери за тебе. Какви са тези вопли там?

— Той трябва да бъде наказан публично, иначе ще започнат да говорят, че губите властта си — хитро забеляза Пейч.

— Е, разбира се. От дъното на душата си знам, че ще го накажа. Забележката ти е излишна, Пейч. Ловец Къмплейн, ти в продължение на шест следващи сън-видимости ще получаваш по шест удара с бич, като наказанието ще бъде изпълнявано от капитана на стражите преди сън, като се започне от днес. Това е. Можеш да си вървиш. Цилак, за бога, иди и виж какво всъщност става там…

Къмплейн затвори вратата след себе си и се оказа в самата сърцевина на оргията на цветовете и звуците. Стори му се, че се е събрало цялото племе и всички взимат участие в този безсмислен и безумен танц. При други обстоятелства би се присъединил към тях, понеже, като всеки от тях, се стремеше макар и за кратко да захвърли от себе си сивото еднообразие на дните, но в сегашното си настроение само внимателно заобиколи тълпата, като се постара да не попада пред очите на никого. Но същевременно се въздържа и от завръщане в килията си (по обичая и от нея ще го изгонят, понеже на ергените не се полагаше отделно помещение). Въртеше се около тълпата, наблюдаваше буйството на танците и усещаше в стомаха си тежестта на предстоящото наказание.