Дмитрий Глуховски - Здрач

Освен това, ураганът сериозно е повредил или напълно разрушил многобройните нефтени платформи, разположени в Мексиканския залив, а също така е нанесъл многомилиардни загуби на нефтопреработвателните предприятия в Хюстън и Далас. В резултат на това цената за барел нефт на световните пазари рязко е скочила и е прехвърлила психологическата бариера от деветдесет и три щатски долара.

«Симона» е подминала крайбрежните мексикански градове Веракрус, Сиудад Ермоса и Сиудат Мадеро, които преди седмица бяха почти изтрити от лицето на земята от друг ураган — «Исабел». Правителството на Мексико обаче не разрешава на жителите да се завърнат в домовете си, опасявайки се от нови удари на стихията.“

Репортажът напомняше някакъв апокалиптичен роман и аз седях, зяпнал и втренчен в радиото. Трябва си призная, че понякога все пак се разкайвах, че нямам телевизор. Ето и сега — зловещите и вероятно незабравими кадри от разрушения Ню Орлиънс се налагаше да ги предоставя на фантазията си.

Водещият превключи на новините от горещите точки на Африка, а аз се заех разсеяно да въртя колелцето на настройката в търсене на нещо по-увлекателно. И то не закъсня.

Моето радио, както вече бях отбелязал, е от седемдесетте и лови само УКВ диапазона. На лицевата му страна, през целия му корпус, има остъклена скала на честотите, многото цифри при които са обозначени и названията на градовете — от тях се излъчва на съответните вълни. Във всеки случай през седемдесетте беше именно така. И така, при едната чертичка пише „Берлин“, при друга — „Париж“, при трета — „Буенос Айрес“. (Кой знае защо ми се струва, че внимателно въртейки копчето и вслушвайки се в едва пробиващия шумовете глас на аржентинския диктор, бащите ни много по-осезателно са чувствали колко по-тесен и малък е нашият свят, отколкото ние можем да усетим това, гледайки телевизия в пряко предаване новини от Латинска Америка.)

На около четири милиметра от Буенос Айрес и недалеч от Мексико неясното мърморене на испанските журналисти и виенето на радиовълните изведнъж се смени с пълна тишина, която се нарушаваше само от лекото електрическо припукване.

Но щом хванах набразденото копче на регулатора, за да се впусна в своите безцелни търсения, изведнъж еклив баритон изрече:

„Буенос диас, драги другари, и добре дошли в радиопредаването «Светът на маите». В днешното ни предаване ще можете да чуете последните вести в областта на политиката, обществения, религиозния и културния живот на индианците маи. И така, главната новина на първия ден Чуен четвърто число на месец Кумху: държавата Мани-Тугук-Шиу обяви война на своя най-близък съсед, княжество Кочвах. Дипломатите смятат за неизбежна намесата в този конфликт на държавата Сотута, която е свързана с Кочвах с договор за взаимна отбрана. Освен това в предаването ни: в град Канпеч нараства междуетническото напрежение, след като мексиканските наемници к’анули принесоха в жертва на своя бог на царевицата Шипе Тотек две местни деца. А сега — подробностите…“

На това място в радиото нещо яростно засъска, като че ли в тиган с вряло масло някой е сипал вода. Машинално се опитах да настроя радиото, но от вълнение врътнах копчето прекалено много и целият ефир отново запълниха съскащите латиноамериканци. Напразно се опитвах да върна стрелката на скалата в изходно положение: на два милиметра от Мексико и на четири от Буенос Айрес радиото ловеше само монотонния шум на разбиващите се ултракъси вълни, които се плискаха върху опустошените от урагана брегове на Мексиканския залив.

Щракнах копчето за изключване и отворих бюфета за аптечката. Планът ми бе прост: да изпия двойна доза успокоително и да легна да спя. Пред очите ми се свиваха и разширяваха кръговете на дъгата, а сърцето ми тежеше като паве и ме теглеше надолу. За първи път си помислих, че историята, която ми се случва, може да ми струва недопустимо скъпо и за приятно гъделичкащия съзнанието ми вдигнат адреналин от моите малки приключения ще ми се наложи да платя с разсъдъка си. Вече ми се налагаше.

Последните панически мисли се мятаха в главата ми като обезумели рибки в разбъркан аквариум. Сънотворното замрази разклатената в него емулсия, тя се сгъсти и рибките на мислите ми затънаха в желето на медикаментозното затъпяване. После светлината угасна.

Забравата обаче не ми донесе онази почивка от проклетите индианци, която жадувах с цялата си душа. Маите ме преследваха и ако психоаналитиците са прави и в сънищата ни със символи ни се съобщават нашите тревоги, то в моя случай този знак дори нямаше нужда от разшифровка. Пробивах си път през джунглата, опитвайки се да избягам от подгонилите ме меднокожи войни с пълна бойна украса с цветовете на войната. Те изоставаха само с десетина крачки и не ме напускаше чувството, че нищо не им струва да ме настигнат, че могат да го направят всеки миг, но така си играят с мен, както котката с уловената мишка.