Алекс Кош - Огненият факултет

Сивата мантия до такава степен порази Чез, че в първия момент, той дори не схвана, че Върховният майстор се обръща към него.

— А, да… да — смутолеви и като ми хвърли поредния изумен поглед, изчезна в тълпата, заедно с Натали.

Ромиус изгледа отдалечаващата се двойка, после се обърна към мен.

— С теб трябва да обсъдим нещо. То по принцип се отнася до мен и сестра ми, но сега става дума и за теб. Няма как да не си забелязал, че твоето постъпване в Академията не я зарадва особено. Това, както се казва, е само върхът на айсберга. Сега ще ти разкажа една кратка история, но всичко трябва да си остане между нас. Ако някъде стане дума, ти нищо не знаеш.

Това с айсберга не ми стана много ясно, но чичо ми успя да ме заинтригува. Тук обаче имаше толкова народ, че не знам как бихме могли да проведем този личен разговор.

Ромиус забеляза погледа ми и махна с ръка.

— Никой няма да ни чуе, вниманието им е другаде, а и аз, все пак съм Майстор. — Неочаквано той се усмихна. — За толкова години, все нещо съм научил.

— Сигурно. Но, ако някой прочете по устните ни?

Върховният майстор леко се смути.

— Виж, за това не се бях сетил. Но, да се надяваме, че на никого, освен на теб подобна мисъл няма да хрумне. И така, слушай — Ромиус леко се намръщи, събирайки мислите си. — На теб, разбира се, ти е известно, че твоето семейство далеч не е последното в списъка на претендентите за Императорския трон. Ако трябва да бъда точен, то е трето в този списък. Нашият Император не се кани да напуска този свят, поне в близките сто години, но както знаеш, настъпиха смутни времена.

— Смутни ли?! — не се сдържах аз.

Бях убеден, че точно сега сме в разцвета на цивилизацията. Последните войни бяха приключили преди триста години, а единственият враг на Империята на елирите — Шатерският халифат, отдавна не се беше обаждал. Останалите ни врагове се намираха толкова далеч, че нямаше как да стигнат до нас. Съществуваха и вампирите, но те, в по-голямата си част, се бяха покрили, след като рухна Царството на Миирите.

Нашият град, както и цялата Империя не беше най-спокойното място на света, но чак нещо да застрашава Императора… Това направо си е смешно. Да не би чичо ми нещо да е мръднал?

— Ти няма откъде да ги знаеш тези неща — продължи Ромиус. — Не забравяй, че сред Майсторите има много добри ясновидци и макар че много от хората не вярват в предсказания, фактите сочат, че си струва да не ги пренебрегваш, дори когато не им вярваш безусловно. От няколко месеца насам, нашите гадатели повтарят едно и също — скоро ще има война, при това вътрешна война. Те използват точно този израз — вътрешна война. Това не е твоя грижа, но едно трябва да знаеш — вероятно много скоро Императорът ще бъде свален. И ако това се случи, най-вероятният претендент за трона ще си ти.

Изпаднах в ступор! Аз — Император?! Прилича на бълнуване. Щом нашето семейство е третото в списъка, къде са се дянали другите две?

Зададох на глас този въпрос.

— Обяснението е просто — усмихна се Ромиус. — Ако имаш дори минимални познания по хералдика, то би трябвало да знаеш, че Император може да стане само възрастна личност от мъжки род, която не е обвързана със семейство. Трети в списъка не си точно ти, а семейство Никерс. Нещата в този момент са такива, че в първите две семейства нито един не отговаря на всички изисквания, а в нашето семейство сме двамата с теб. Но, за моя радост, има още едно правило — един Майстор не може да бъде едновременно и владетел. Преди всичко, защото това ще му даде прекалено много власт… и по много други, предимно етични причини, които ти няма как да разбереш, преди да си станал Майстор.

Изведнъж ми стана кристално ясно, че постъпвайки в Академията, аз съм се отказал от шанса да стана Император. Почувствах неописуема лекота! Аз — Император? Нали, докато подпиша първия си указ, страната ще е пропаднала! Колко жалко, че Лиз не разбира нищо от политически игри, ако знаеше какво става, щеше да се пръсне от злоба! Да смени Император за някакъв си Майстор!…

— Сега разбра ли защо леля Елиза е, как да кажа, малко недоволна от това, че си приет в Академията — продължаваше Ромиус. — Тя не е лош човек, но нейните амбиции и стремежът й да бъде над всички са твърде големи. За жалост, това е резултат от възпитанието й. Ето защо, напоследък нашите отношения бяха поохладнели. Иначе, аз я уважавам и обичам.

— Значи излиза, че съм объркал всичките й планове? — промърморих аз. — От мен нямаше да излезе никакъв Император, колкото и да й се е искало. Дори и на мен да ми се искаше.