Алекс Кош - Огненият факултет

— Само така си мислиш. Истината е, че на всичко това, което е необходимо да знае един Император, теб са те учили от най-ранно детство, но ти не си се замислял, в момента също не се замисляш. Икономика, политика, история, дори твоите занимания с изкуство — всичко това е една тънко и точно планирана от леля ти образователна система. Не се чуди, тя беше предвидила всичко, с изключение на едно — твоето постъпване в Академията. Реално погледнато, ти си с много слаби способности и ако не се беше случило онова нещо на изпитите, нямаше да влезеш. Не се обиждай, фактите са си факти.

— Не се обиждам. Винаги съм го знаел — отговорих аз, малко насила. — Излиза, че леля ми ме е манипулирала цял живот, така ли? Оформяла ме е с идеята от мен да се получи идеалният монарх?

Ромиус леко се смути.

— Не е съвсем така. Тя е убедена, че това е добре за теб и много те обича, но всеки има своя представа за щастието.

— А какво ще кажеш за това, че никой не бива да бъде насилван да се чувства щастлив? Дори когато не става дума за физическо насилие, а за насилие върху личността?! — кипнах аз.

— В този случай аз не мога с нищо да помогна. Това си остава между вас двамата. Мога да ти кажа едно — тя много те обича и прави всичко за теб. Дори желанието й да властва е нещо, чрез което тя иска да осигури твоето щастие.

Малко се успокоих. Моята леля не е идеална, но ме обича…

— Както и да е, мисля, че разбрах, но нали това не е всичко, Вие искахте да ми кажете и още нещо — попитах чичо си.

В тъмните му очи, които приличаха на моите се прокрадна нещо като одобрение.

— Не, не е всичко. Длъжен съм да ти дам възможност за избор. Ти все още не си записан официално в Академията. Ако искаш, след празненството можеш да си тръгнеш с останалите гости. Никой освен Върховните майстори и няколко от големите ученици не знае, че си приет, и никой нищо няма да каже, ако си тръгнеш. Може би някога ще станеш нашият Император, а може би ще успееш да станеш Майстор. Но съм длъжен да те предупредя — да се случат и двете неща е много малко вероятно. Предсказанията са доста неясни, а и в политическата обстановка много неща могат да се променят. Колкото до Академията… В Академията може и да не разберем защо ти се случи този сензитивен шок. След известно време може сам да се почувстваш принуден да напуснеш, тъй като няма да си в състояние да овладееш дисциплините от по-високото ниво.

Ромиус млъкна и впери изучаващ поглед в мен, очаквайки отговор. Знаех, че на лицето ми са изписани и вътрешна борба, и неувереност, но не защото не знаех какво да избера, а защото нямаше възможност да се откажа и от едното, и от другото.

— Знам ли, аз нямам навик да отстъпвам и ако има някакъв шанс да стана Император… — Погледнах към чичо си. — Може би е по-добре да си тръгна, колкото може по-бързо. Но пък още по-добре ще е, ако се опитам да стана Майстор.

Чичо ми се разсмя и най-неочаквано ме прегърна.

— Радвам се, че избра това. Мисля, че всичко ще бъде наред и заедно ще успеем да разгадаем твоя феномен.

Не го попитах какво е това „феномен“, така или иначе нямаше да ми каже, а току-виж окончателно се разочаровал от мен.

— И аз се надявам — усмихнах се аз.

— Трябва да поговоря с леля ти и да те впиша в списъка, а ти се забавлявай и не забравяй, че когато дойде време гостите да си ходят, ти оставаш, заедно с всички бъдещи възпитаници.

Кимнах радостно и изведнъж си спомних въпроса, който исках да му задам и за малко да пропусна, заради всичкото щастие, което ми се изсипа на главата.

— А… Ромиус, да попитам…

— Кажи.

— Кое е това момиче с бялата рокля? Когато влезе, всички млъкнаха като поразени. Да не е прокажена?

— Почти позна. Вампир е!

— Това и аз го забелязах, слава богу, не съм сляп — прекъснах го аз.

— Може ли да не ме прекъсваш?! — размаха пръст Ромиус и аз се усетих, че той не е само мой чичо, а и Върховен майстор. — Тя е единственият вампир, който е успял, откакто съществува Академията, да издържи изпитите. — И ако трябва да съм абсолютно точен, тя е единственият вампир, който въобще някога е успявал да вземе тези проклети изпити.

За това и аз се досещах.

— Аха, затова ли толкова си падат по нея?

— Дали си падат? Това не е точната дума. Просто я боготворят. Ще ти кажа още нещо — срещу нея има вече три покушения. Все едно, че нищо не съм ти казал. Тези, които са се опитали да извършат покушението, са открити мъртви. Знам това със сигурност, защото аз намерих тези хора и аз поръчах атентата — и като видя моето изумление, добави: — Шегувам се, разбира се. Хайде, да тръгвам, че много се заприказвах, а както виждам и приятелите ти нямат търпение да отидеш при тях.