Алекс Кош - Огненият факултет

Проследих погледа на Ромиус и видях, че на десетина метра от мен стои Чез и хвърля към мен неспокойни погледи.

— Довиждане, чичо. И много ти благодаря — казах аз подир него, обръщайки се за пръв път на „ти“.

Върховният майстор тъкмо беше направил няколко крачки и Чез дотича.

— За какво си говорихте?!

Какво да му кажа?! Че току-що съм се отказал от трона? Или че съм недоносчето на Академията?

— Ами, нищо особено. Харесва му моята музика — замислено отвърнах аз.

— А защо беше побеснял?

— Побеснял ли? — повторих учудено.

— Разбира се, как само ти викна!

Аха, ето какво било! Когато го прекъснах… Наистина, никой не може да прекъсва Върховен майстор. Отстрани сигурно изглежда потресаващо!

— Защото, без да искам го прекъснах — честно си признах.

— Прекъснал си Върховен майстор?! Животът ли ти е омръзнал?!

— Успокой се, нищо не се е случило. Къде е дамата ти? — опитах се аз да сменя набързо темата.

— Каква дама? — Чез изведнъж се смути. — За какво говориш?

— Я стига, нали току-що ви видях с Натали да се разхождате под ръка?

— Дожаля ми за момичето. Ако я бях оставил в оная гнусна компания, щяха като нищо да я развалят.

Бях принуден да се съглася с него. Чудех се как съм могъл да излизам с Лиз цял месец. Умът ми не го побира!

— Чез, ти видя ли момичето в бяло? — попитах аз, като се опитвах да се извъртя така, че да зърна още веднъж прекрасните бели одежди.

Чез не отговори.

Обърнах се, за да видя защо мълчи, а той се беше вторачил изчаквателно в мен.

— Какво?

Чез помълча още известно време, после отговори.

— Ами, мисля си, дали изобщо съм те познавал? Сигурен си, че познаваш даден човек, но се оказва, че изобщо не е така.

— Не те разбирам.

— Струваше ми се, че Академията никога не те е интересувала кой знае колко. Сега виждам, че се познаваш с най-добрите ученици, разговаряш с Върховните майстори… Какво още не знам за теб?

Не се досещах какво да отговоря. Той донякъде наистина е прав, но нали всичко, което се случи, се случи днес! Изобщо, днешният ден беше един луд ден! Освен това, той все още не знаеше, че съм приет в Академията. А разговора ми с Ник на входа просто е пуснал покрай ушите си.

— Ами, не знам как да ти го обясня.

— Опитай някак.

— Мен ме приеха в Академията.

Казах ли ви, че днес е най-смахнатият ден, който съм имал!

Чез дълго се смя. Чак когато хубаво се насмя, каза:

— Сериозно те питам.

Да си призная, обидих се.

— Говоря съвсем сериозно.

— Приели са те в Академията?! Че ти една крушка не можеш да светнеш от първия път.

Тук обидата ми преля.

— И какво от това? — скочих аз. — Не всички можем да бъдем такива непризнати гении като теб!

Чез се усети и ме погледна виновно.

— Извинявай, трудно ми е да повярвам.

— Ще трябва да повярваш! — аз все още кипях от злоба.

След като изрекох това, бесен обърнах поглед към залата и неволно започнах да оглеждам лицата, едно по едно. Бях страшно обиден и се мъчех някак да се успокоя.

Чез сложи ръката си върху рамото ми.

— Добре де, стига вече, радвам се за теб, но някак, още не мога да повярвам. Всъщност, никак не е лошо, може да се окаже, че сме в един факултет. Ти каква стихия предпочете, Върховен майсторе? — със сарказъм добави той.

— Нямам предпочитания — отвърнах аз, без да се замислям. — И като Най-Върховен майстор, искам да си намеря момиче за вечерта.

Приятелят ми широко се усмихна.

— Това вече е познатият стар Зак! Може да се каже, че имаш богат избор. Тук е неотразимата Пеги — той посочи с пръст една стройна дама, която на око тежеше поне пет пъти повече от мен — и добронамерената Лиз, и дори прелестното маце с дългите зъбки. Коя си избираш?

Чез не знаеше, че е уцелил в десетката, защото именно към мацето с дългите зъбки, аз вече се бях насочил. Само дето никъде не виждах бялата й дреха.

— Нека бъде последната — по-скоро на себе си промърморих аз, но Чез ме чу и замига на парцали.

— Тя е точно зад гърба ти.

Замалко да повярвам! Но за всеки случай се обърнах, за да проверя.

— Ох… — стреснато произнесох аз и почти се сблъсках с днешната си очарователна гостенка.

— Здравейте, Закари… хм… Никерс, ако не греша.

Тя не грешеше.

— Той самият — веднага се намеси Чез, — пред вас стои гордостта на родителите си, страстта на момичетата и любимецът на нашия Император, великият, но скромен, силният и добър, красивият, но не суетен… какво съм се разприказвал само за себе си… Моля, запознайте се, това е Зак. А вие коя сте, млада госпожице?