Алекс Кош - Огненият факултет

Високо, така че всички да чуят, взе да се жалва от мен.

— Извинете, това момче не е прието в Академията, но въпреки това, категорично отказва да напусне залата.

Майсторът, както ми се стори, я изгледа озадачено, като май не му стана много ясно какво се иска от него. Лиз мина от театралните ефекти към преки действия и зашепна нещо в ухото му. Майсторът повдигна рамене и се обърна към мен.

Тогава аз разпознах представителната фигура на Майстор Шинс, когото вече познавах от площада.

Лиз хвана още нищо неразбиращия Майстор под ръка и победоносно тръгна към мен.

— Ето, този е младежът… — започна Лиз, приближи се към мен и ме посочи.

Майсторът май ме позна.

— Млади човече, моля, вървете на мястото си, тук задържате всички. Хайде, малко по-пъргаво! Ако не се лъжа, вие ще бъдете в моя факултет, нали така?

Кимнах утвърдително за всеки случай, макар че и понятие си нямах за кой факултет ставаше дума.

— Моля! Моля! По-чевръсто! — махна с ръка Майсторът и се обърна към Лиз. — Та какво искахте да ми кажете?

А тя беше станала цялата на червени петна и само отваряше и затваряше беззвучно уста.

Прииска ми се да й се изплезя, но се удържах и с достойнство се отправих към масата, като с крайчеца на окото си проследих безславното отстъпление на противното момиченце.

След няколко минути вратите бяха затворени и в залата останахме само новоприетите и Върховните майстори. Учениците седяха в съседното помещение и току надничаха през отворената врата.

Всички ние, заедно с вампирката, седнахме около голямата маса. По моя груба сметка, местата бяха около двеста, плюс-минус десет.

Тръгнах към мястото, което Чез благоразумно ми беше запазил. И пак, по Закона на всемирната подлост съвсем близо до нас бяха седнали приятелите на Лиз. И те като всички останали, бяха станали свидетели на сцената, която Лиз устрои. Погледите, които нейният кавалер ми хвърляше, не предвещаваха нищо добро. Същото важеше и за погледите, които кавалерът на Натали (надявам се, вече бивш), мяташе към Чез. Впрочем, нито аз, нито Чез се впечатлявахме от това.

Потърсих с поглед бялата фигура, която седеше отляво, през осем човека и срещнах насмешливия поглед на Алиса. Тя ми смигна и подчертано бавно се извърна. Както се казва, всяко момиче е загадка, намеренията й са тайна, но най-често за нея самата! Изключително точно казано!

Тъкмо бях седнал и някъде отгоре се раздаде вече познатият ми от изпитите механичен глас:

— Приветствам новоприетите! Това е вашата последна вечер на свобода и ви съветвам да й се насладите с пълна сила.

Насладихме й се със страшна сила. На нищо в живота си така не съм се наслаждавал. Сега обаче не знам как да се измъкна от тази наслада.

— Както знаете, вие сте новоприети. Това звание ви се дава само за един ден, тъй като утре сутринта вече ще бъдете наши възпитаници или ученици, на когото както му допада. В какво се състои разликата? Много е просто. Новоприетите имат правата на всички граждани на Империята. Учениците обаче нямат никакви права. Ще трябва да си заслужите дори правото на живот, да не говорим за правото на храна и прочие…

Гласът млъкна и във въздуха увисна тягостно мълчание. Някой нервно се изсмя. Майсторите седяха на масата си и с интерес наблюдаваха какви ще са нашите реакции. Ние обаче не реагирахме по никакъв начин. Всички мълчаха и чакаха продължението. Ако някой беше решил да ни уплаши с приказките си, явно беше сбъркал.

— Трябва да се преселите в кулата преди изгрев слънце. След изгрев слънце вече ще бъдете наши ученици. Това ще продължи само един ден по вашето време и три месеца по вътрешното време на Академията. След това, след като мине още един ден, през който ще ви пуснем в града, ще започне вторият стадий на вашето обучение. За вас той ще продължи един ден, но за света, който ви заобикаля, ще са минали три месеца. Това не е случайно. Отсега нататък трябва да живеете със съзнанието, че стоите по-високо от обикновените хора и че с всеки изминал ден се издигате все по-високо. Не бива обаче да забравяте, че колкото повече знания и сила притежавате, толкова по-голяма е вашата отговорност. Изкачвате се все по-високо, но това не означава, че ще ви е по-добре. Вие ще сте като всички останали, с тази разлика, че Майсторите дължат много повече на Човечеството. Отсега нататък вие се превръщате в роби — роби на знанието, роби на правилата, роби на силата и роби на съвестта. Превръщате се в роби на Занаята!