Алекс Кош - Огненият факултет

— … Не разбирате ли, че тя не може да се явява като обикновен човек — горещеше се дебеланкото. — Тя… не е човек… тя… — В този миг той забеляза Ромиус. — Ето ви и вас! Тъкмо вас чакам, Майстор Ромиус!

Ромиус повдигна едната си вежда.

— Мен ли? До неотдавна твърдяхте, че шарлатанин като мен не сте срещали през живота си и се съмнявахте в умствените ми възможности, а сега ме чакате? — изуми се изкуствено Ромиус.

— Е… — смути се пълничкият професор. — Кога беше това?…

— Вчера, да речем — уточни Ромиус.

— Онова беше обикновен спор — бързо заговори дебеланкото, — в яда си човек какво ли не приказва и наистина вие не бяхте прав! Само неграмотен човек може да допусне, че… — изведнъж той се усети. — Още веднъж се извинявам, това е друга тема, сега става дума за нещо съвсем различно и много по-сериозно. Става дума за правилата на Академията, към които ние се придържаме от векове насам.

Бях започнал да се отегчавам, когато забелязах, че момичето ме викаше при себе си, махайки с ръка. Полека, като се стараех да не преча на Майсторите, се приближих до стоящата встрани от другите ученици девойка.

— Е? — развълнувано ме попита тя. — Нормално ли се чувстваш?

— Да, всичко е наред — отвърнах аз.

— Какво ти каза Майстор Ромиус?

Замислих се. С Ромиус се бяхме разбрали на никого да не казвам какво се беше случило, а само, че съм издържал изпитите. Нея обаче нямаше как да излъжа. Вече й бях казал, че съм отделил и четирите стихии, нещо, което вече само по себе си е сериозно събитие.

— Ами, нищо особено, аз бях преуморен, напрегнат, а когато видях онова светещо нещо, просто си изкарах акъла — плеснах първото, което ми дойде на ум.

Девойката ме изгледа недоверчиво.

— Сега, ако ми кажеш, че не си отделил стихиите…

— Да… тоест не… Една отделих. Абе, човек не може ли да се пошегува? — неестествено се усмихнах аз.

— Мда… — замислено рече тя. — И после какво?

Направих радостна физиономия, това поне не ме затрудняваше.

— Приеха ме.

— Как, без изпит за адекватност, за памет, за съответствие и всичко останало? — с недоверие в гласа попита тя.

— Не, защо, издържах изпитите — по-уверено отвърнах аз.

— Ами…

Тя не успя да довърши, защото я прекъснаха Ник и снажното момче, с което я бях видял сутринта на площада.

— Е? — повтори Ник въпроса на момичето. — Приеха ли те?

Кимнах радостно.

— Направо да не повярваш — лукаво провлече едрият блондин. — Реши и влезе. Няма да се учудя, ако ти предложат и тъмно-синя ливрея. — Той ми намигна. — След десет години, да речем.

— Та, какво стана с изпитите? — без да обръща внимание на момчетата, момичето продължаваше разпита си.

— Анна, какво си се лепнала за него? — рече левентът, прегръщайки я през рамо. — Човекът не може да дойде на себе си от щастие, а ти се държиш с него като следовател.

Погледнах го с благодарност и облекчение, защото нямаше да се налага да лъжа повече.

— Разбира се, Серж — усмихна се Анна. — Наистина съм прекалено любопитна.

— Не думай — сериозно каза младежът, не издържа изпепеляващия поглед на момичето и се разсмя. — Е, хайде, хайде… шегувам се. Да отидем да видим какво са решили господа Майсторите.

— Те за какво спореха толкова разгорещено? — поинтересувах се аз, когато тръгнахме към все още спорещите Майстори.

— Няма да повярваш — незнайно защо, шепнешком каза Ник. — Тук стана една…

— Ъхъ — потвърди Серж. — Преди около час, в двора на Академията влезе един човек, облечен с пелерина и с качулка на главата, която закриваше лицето му. Всичко тръгна както обикновено — поздрав, начало на първия изпит… Взе го, влезе в групата на огнената стихия, после взе и останалите изпити.

— И кое е необичайното?

— Нищо необичайно, ако не се смята това, че когато накрая го помолиха да открие лицето си, оказа се, че е…

— Вампир!!! — Анна прекъсна Серж.

— Да, вампир — продължи Серж, — нещо повече, много приятен вампир от женски пол.

Зяпнах учудено Серж, мъчейки се да асимилирам случката. Значи, един вампир е излязъл посред бял ден на улицата и е тръгнал да влиза не къде да е, а тъкмо в Академията. Това е просто невероятно, те нямат право да се показват на улицата преди полунощ! И най-вече — досега не е имало нито един случай вампир да е приет в Академията. Работата не е само в това, че те не проявяват наклонност към Занаята защото притежават свои, уникални способности, а защото нито един от тези кръвопийци не би посмял да се появи тук, в Академията.