Алекс Кош - Огненият факултет

Плахо и на пръсти се доближих до креслото и седнах, а то се оказа неочаквано меко и удобно. И макар че главата още ме болеше, реших да се концентрирам и да обмисля това, което ми се случи днес. Добре, че все пак знаех нещичко за изпитите и то благодарение на Чез — той ми разказваше всичко, което успяваше да научи. Академията се беше превърнала в негова фикс идея, той знаеше за нея всичко, което беше възможно и по тази причина, аз също бях натрупал доста информация.

На първия изпит се определя силата и склонността към стихиите. Първо се определят общите способности, а след това и предразположеностите и така се набелязва една от четирите сфери.

После ти определят силата. Колкото по-ярко свети построената „призма“, толкова силата на кандидата е по-голяма. Разбира се, всяка призма свети според човека. Няма нищо чудно в това, че аз успях да видя и даже да съединя четирите ръба. Това се случва често и означава само, че аз притежавам еднаква предразположеност към всички стихии. За това, което ме ослепи обаче, нищо не знаех. Не е възможно да имам такива наклонности към Занаят! Нали, дори когато записвам поредния си музикален албум, стоя пред музикалката си по цели дни, с почивка само по обяд, а от мен шурти пот? За същото нещо на Чез му трябват само няколко часа. Ако аз имам такава сила, каквато излезе според теста, значи Чез е полубог. Голям смях!… Чез — полубог!… Направо да паднеш!

Загадка за мен беше фактът, че никакво кълбо от енергия не видях, въпреки че обиколих няколко пъти целия двор. Много странна работа…

За да мога по-добре да разсъждавам, се настаних удобно в креслото и, без да усетя, съм заспал.

Най-обикновен клас. Зад банките са насядали малки деца.

На дъската стои едно малко момченце и декламира със сериозно изражение на лицето:

— Моят чичо беше…

Събудих се от светкавицата на телепорта. Оттам се появи едър мъж в червена ливрея, с черна гега в ръка.

Гегата беше изключително притежание на Върховните майстори, защото единствено те имаха правото да правят заклинания, а и на никого, освен на тях, не му трябваше гега. Те ги използваха за по-сложни заклинания и по някакъв начин складираха в тях „вълшебства“. Гегата на този човек беше направена от черното дърво „тувит“, което растеше някъде в Шатер, и върху нея бяха изрисувани някакви плетеници. Вторачих се в нея, защото досега не бях виждал нищо подобно.

Човекът захвърли тоягата в един от ъглите и тя увисна отвесно във въздуха, на еднакво разстояние от стените и от пода.

— Хайде да поговорим, господине… не зная името ви — с весел тон започна Върховният майстор и седна във втория фотьойл.

Отместих поглед от гегата към Върховния майстор Ромиус (предполагам, че така се казваше). Той беше излязъл от сянката и аз най-сетне успях да го разгледам: дългата му рижа коса се спускаше върху широките му рамене, беше висок, лицето му предразполагаше и имаше вид на човек, на когото можеш да довериш всичко.

Като някакъв близък роднина, който винаги стои насреща ти.

— Какво ще кажете за свое оправдание? — попита той.

Не очаквах такъв развой и изненадано се вторачих в Майстора.

— В какъв смисъл? — реагирах най-сетне.

— Стоите на площада, леете сълзи и крещите нещо нечленоразделно… Как ще го обясните? — изрече той с най-сериозен тон, а очите му бяха откровено присмехулни.

— Как да ви кажа… Реших да поразсмея Майсторите. Видях, че стоите на площада и умирате от скука. Малко забавление…

Майсторът се усмихна.

— Наистина ни разсмя. Мога да се досетя какво се случи на площада — тонът му стана сериозен. — А ти как мислиш, какво се случи?

Труден въпрос.

— Не знам — започнах аз. — Вече се канех да си тръгвам, когато видях призмата. Тя висеше във въздуха и не приличаше на нищо, някой така я беше подредил, че чак ми стана жал за нея. Толкова ми дожаля, че реших да й оправя цветовете. Откъде да знам, че ще ме ослепи?…

Майсторът кимна мълчаливо, давайки ми знак да продължа.

— Ами, това е всичко… потекоха ми сълзи, а по-нататък, знаете…

— Какво мислиш за случката? — попита той.

— Общо-взето, нещата са ясни. Това, че успях да сглобя четирите стени, показва, че имам склонност и към четирите стихии…

Майсторът кимна с глава.

— А що се отнася до ослепяването… за това не мога нищо да кажа, но ми се струва, че имаше нещо странно. Преди да се случи, няколко пъти минах през двора и мога да се закълна, че не видях никакви магически призми.