Алекс Кош - Огненият факултет

През това време странният глас продължаваше да говори:

— Всичко е много просто. Всеки от вас трябва да се огледа. Ако забележите нещо странно или необичайно, веднага тръгнете към него. Пояснявам за по-лесно — прилича на призма, която виси във въздуха. Но дори и да я видите, това далеч не означава, че сте минали теста. От концентрираното „вълшебство“ трябва да отделите устойчива структура с определен цвят. За да ви се получи, трябва само да напрегнете въображението си. Представете си съвсем реално, че цветовете започват да се движат и… готово. Устойчивата конструкция с определен цвят означава, че имате достатъчно способности, за да продължите нататък, а цветът, който сте получили, показва влечение към конкретна сфера на ефира. Ако не сте видели нищо или не успеете да сглобите конструкцията… заповядайте следващия път.

Нещо подобно ми беше разказвано стотици пъти. Сега всички ще започнат да се озъртат във всички посоки и да търсят всякакви необикновени неща. А след десет минути на тези, които не са видели нищо, ще им писне и ще тръгнат да си ходят. Тези, които са видели каквото трябва, още известно време ще стоят като вкопани и ще гледат съсредоточено в пространството. Всяка призма е настроена само на вълната на този, който пръв я улови, и никой освен него не може да я види, докато не бъде сглобена. Когато някой късметлия сглоби своята конструкция, до него в същата секунда ще застане един от Майсторите (те със сигурност виждат всички призми на площада).

Както Чез ми е разказвал, призмата бива само с четири стени (невероятно, нали), на всяка от които е разположена страховита смес от „вълшебства“, всяко от различна сфера. Основните сфери са четири: огнена, водна, въздушна и земна. Всяка от тях представлява една от стихиите. И всичко е направено така, че само човек с определен коефициент на способност в тази сфера би могъл да отдели „вълшебствата“ от този цвят и да ги прехвърли върху една от стените на призмата. Когато Върховният майстор приключи с речта си, концентрираните „вълшебства“ ще се появят и всеки, който притежава нужните възможности, ще зърне своята вълшебна призма. Като цяло, доста от кандидатите притежават тези способности, но само някои от тях успяват да отделят цяла сфера.

Точно отзвуча последната фраза на Майстора и в двора възникна неописуема суетня: всички започнаха да се лутат напосоки, внимателно оглеждайки въздуха. Честно казано, всеки знаеше, че ако не види нищо през първата минута, никога няма да го види… но кой би могъл, просто така да си признае, че всичките му мечти са рухнали?!…

Двамата с Чез се спогледахме и тръгнахме на обиколка от две противоположни посоки. Вървяхме, без да бързаме, и внимателно се оглеждахме. Непрекъснато ни бутаха, имаше опасност дори да ни стъпчат, само че не беше толкова лесно да бъде пречупен човек, който се е занимавал с Изкуство дори (както беше в моя случай) за толкова кратък срок от време.

Чез изведнъж спря, погледът му се заби в една точка на около три метра над земята и леко се разфокусира. Беше открил своята призма и аз му пожелавах успех.

Помотах се още малко из двора, но с прискърбие трябваше да си призная, че не виждах нищо. Жалко, щеше да ми бъде интересно…

Спрях се, за да пусна музикалката си, и за последен път хвърлих един поглед на двора. Почти всички се бяха разотишли, останали бяха само късметлиите, които се потяха над магическите си призми и, разбира се, група Майстори, които внимателно следяха изпита. Чез го нямаше, аз включих отново музикалката и се отправих към портите, където дремеха стражите.

Случи се така, че трябваше да мина покрай групичка Майстори и ученици, които стояха в центъра на двора. Когато приближих, огледах механично лицата им. За голямо мое учудване, сред тях беше двойката, с която разговарях на площада. Те също ме забелязаха и ме изгледаха съчувствено, защото се досетиха, че не съм минал. С особено съчувствие ме изгледа момичето… макар че знам ли… В момента слушах някаква весела песничка и си помислих, че животът ми всъщност не е свършил. Ами да, аз изобщо не съм се натискал да влизам.

Затова пък Чез получи това, за което мечтаеше — възможност да изпробва силите си. Искрено се надявах, че ще издържи на този етап, а останалото беше въпрос на техника.

Вече приближавах изхода, когато забелязах с крайчеца на окото си, от дясната ми страна леко сияние. Веднага, тайно надявайки се, че това е нещото, което трябваше да видя, се обърнах и видях кълбо от енергия, което преливаше във всички цветове на дъгата. Кой знае защо, когато чух думата „призма“, аз си представих нещо съвсем различно… Във всеки случай, не и тази безформена буца, с този невъзможен цвят. За никакви четири смесени цвята и дума не можеше да става! Бяха поне сто и изглеждаше сякаш някой меси това нещо, стараейки се да омеси всички цветове в еднородно месиво.