Алекс Кош - Огненият патрул

— Херион! — възкликна Мелисия и се хвърли на врата на друида.

Беше страшно да гледаш Невил — той пребледня и конвулсивно стисна юмруци.

— Спокойно — бързо зашепна Чез. — Не се изнервяй.

— Да — присъединих се и аз, — може това да е брат й…

Сякаш специално за да опровергае думите ми, друидът целуна Мелисия по устните. Изглеждаше приятелска целувка, но брат не целува точно така сестра си.

— Само не припадай! — обезпокоено каза Чез.

Поглеждайки лицето на Невил, той осъзна грешката си и бързо се поправи:

— Добре! Припадай. Само не предизвиквай бой, малко са ни другите проблеми.

Хванах Невил за лакътя и се опитах да го избутам настрана. Никакъв шанс! Той стоеше като излят, без да мърда, и неотстъпно гледаше прегръщащите се друиди.

— Сега ще става, каквото ще става — обречено каза Чез.

И наистина нещо се случи, но съвсем не беше това, от което се притесняваше рижият ми приятел. Въздухът затрептя и точно пред нас се появи Съществото. Диво крещейки с всичките десет паразита, то отново изчезна, оставяйки след себе си странен остър мирис на гниене.

— Какво беше това?! — едновременно попитаха новодошлите.

— О, няма значение — автоматично отвърна Чез, явно не се чувстваше в стихията си. — Домашно животно, съседите го пускат нощем да потича из града…

От близкия покрив се приземи тъмен силует.

— Къде изчезна?

— Не мърдай! — изведнъж ревна Велхеор.

Изглежда позна стария си приятел, значи не грешах.

— Ъ-ъ… подозирам, че нямам работа тук — бързо каза Канмиир и скочи обратно на покрива.

Алиса колебливо докосна рамото ми.

— Това същият вампир ли е…

— Херион, ето този изрод уби твоя приятел, дръж го! — извика Велхеор.

И в следващия миг той повтори скока на Канмиир.

Дошлият с Велхеор друид отблъсна Мелисия и, покривайки се със странна кафява кора, хукна след вампирите.

— Изглежда, че не знаем нещо важно — предположи Невил, който се успокои веднага щом друидът изчезна от погледа му. — Какво крещеше този вампир? Че е убил приятеля му?

Така. Значи Канмиир е успял да причини неприятности не само на Велхеор и Келнмиир, но и на този друид. Между другото, къде ли е Келнмиир?

— Мелисия, ти разбра ли нещо? — попита Чез.

Тя поклати отрицателно глава.

Погледнах представителите на Школата по изкуства.

— А вие?

— Не — отсече учителят. — Всъщност, тъкмо се канехме да ви идваме на помощ, когато школата ни бе нападната от коне.

— От какво?!

— И аз се изненадах — кимна Линек. — Цяло стадо мъртви коне. Без помощта на тези двамата нямаше да успеем да ги отблъснем. Един кон се телепортира в сградата на Школата и такива поразии направи…

А аз си мислех, че Съществото се е насочило основно към плъховете и други заразени няма да има. А тук цяло стадо коне се появява.

— Добре, че не стигнаха до нас — облекчено каза Наив.

— Не си го и помисляй — съгласих се аз, опитвайки да си представя мъртъв кон със същия побеснял характер, както при плъховете. При такива туловища един меч нямаше да е достатъчен.

— А какво стана при вас? — попита Линек. — Видяхме червено зарево от другия край на града.

— Ами… — Чез щеше да се пръсне от гордост. — Изгорихме няколко хиляди гризача.

— И това е работа — важно се съгласи Линек.

— За какво изобщо говорите? — изненадано попита Мелисия. — Някъде из града обикалят Съществото и някакъв странен вампир… А вие тук се хвалите един пред друг като малки деца.

Права беше. Отвлякохме се — вероятно си казваше думата напрежението. Едва пряката заплаха за живота изчезна, и ние веднага се отпуснахме и успокоихме…

— Какво можем да направим? — разумно попита Чез. — Съществото се телепортира, вампирът скача по покривите. Ние не можем нито едното, нито другото.

— Да, така е — съгласи се Мелисия. — Но трябва да направим нещо!

Трябва. Напълно бях съгласен с нея. Но какво точно?

За щастие, случайността реши вместо нас. В най-неочаквания момент от покрива на съседната сграда право в краката ни падна Съществото. А след него скочиха двата вампира и друида.

— Сега ще те разкъсам на парчета! — извика Велхеор и се хвърли към Канмиир.

— Къде си тръгнал с твоята херния — засмя се Канмиир, с лекота избягвайки атаките на най-кървавия вампир на хилядолетието. — Ти си загубил способностите си. Какво можеш да ми направиш?

В говорещия вампир се насочи зелена мълния — подарък от друида. Този приятел на гората не промълвяше нито дума, просто мълчаливо нападаше противника.