Лоръл Хамилтън - Кървави кости

— Шефът ми обясни ли ви, че не съм сто процента сигурна, че мога да го направя?

Баярд премигна срещу мен.

— Г-н Вон изглеждаше много сигурен, че бихте могли да направите това, което ни е нужно.

— Бърт може да е сигурен колкото си иска. Не той трябва да вдига тази бъркотия.

— Осъзнавам, че апаратурата за преместване на земна маса е усложнила задачата ви, госпожице Блейк, но не сме го направили нарочно.

Оставих това без коментар. Бях разгледала снимките. Бяха се опитали да покрият нещата. Ако строителните работници не бяха местни и сред тях нямаше симпатизанти на Бувие, щяха да разорат гробището, да налеят малко бетон и готово, няма доказателства.

— Както и да е. Ще направя, каквото е възможно, с това, което сте ми оставили.

— Толкова по-лесно ли щеше да бъде, ако ви бяхме довели преди гробовете да бъдат разбъркани?

— Аха.

Той въздъхна. Звукът извибрира през слушалките.

— В такъв случай моите извинения.

Свих рамене.

— Освен ако не сте го направили лично, не ми дължите извинение.

Той се размърда леко на мястото си.

— Не аз заповядах разкопаването. Г-н Стърлинг е на мястото на строежа.

— Онзи г-н Стърлинг? — попитах аз.

Баярд изглежда не схвана хумора.

— Да, онзи г-н Стърлинг.

Или може би наистина очакваше името да ми е познато.

— Винаги ли някой старши партньор ви наднича зад рамото?

Той използва един пръст, за да нагласи позлатените си рамки. Приличаше на остарял жест от времената преди модерните очила и дизайнерските костюми.

— При толкова много заложени пари г-н Стърлинг сметна, че е добре да е в района в случай, че изникнат още проблеми.

— Още проблеми? — попитах аз.

Той примигна бързо насреща ми като добре наконтен заек.

— Случаят със семейство Бувие.

Лъжеше.

— Какво друго не е наред с малкия ви проект?

— Какво имате предвид, госпожице Блейк? — маникюрираните му пръсти пригладиха вратовръзката му.

— Имате и други проблеми, освен със семейство Бувие — казах го като констатация.

— Проблемите, които имаме или нямаме, не са ваша работа, госпожице Блейк. Наехме ви да вдигнете мъртъвците и да установите самоличността на починалите. Като изключим това, нямате други задължения.

— Някога вдигали ли сте зомби, г-н Баярд?

Той отново примигна.

— Не, разбира се.

Звучеше обиден.

— Тогава откъде знаете, че другите проблеми няма да окажат влияние върху работата ми?

Между веждите му се образуваха малки бръчки. Беше адвокат и печелеше добри пари, но изглежда мисленето му се удаваше трудно. Караше човек да се зачуди къде ли е завършил.

— Не виждам как дребните ни проблеми биха оказали влияние върху работата ви.

— Току-що си признахте, че не знаете нищо за работата ми — отвърнах му аз. — Откъде знаете какво би й повлияло и какво — не?

Добре де, налучквах. Баярд вероятно беше прав. Другите проблеми вероятно нямаше да ми повлияят, но човек никога не знае. Не обичам да ме държат на тъмно. И не обичам да ме лъжат, дори и чрез спестяване на информация.

— Мисля, че г-н Стърлинг ще трябва да реши дали да ви осветлим по въпроса, или не.

— Не си достатъчно старши, че да вземеш решението — изкоментирах аз.

— Не — отвърна Баярд. — Не съм.

Боже, има хора, които дори не можете да ужилите. Погледнах към Лари. Той сви рамене.

— Изглежда ще се приземим.

Погледнах навън към бързо приближаващата се земя. Бяхме насред планините Озарк и се носехме над пусто парче оголена червеникава земя. Предполагам, че беше мястото на строежа.

Земята се надигна да ни посрещне. Затворих очи и преглътнах тежко. Пътуването почти бе приключило. Почти приключило. Почти приключило. Последва раздрусване, което ме накара да ахна.

— Приземихме се — каза Лари. — Вече можеш да си отвориш очите.

Направих го.

— Наслаждаваш се страшно на ситуацията, нали?

Той се ухили.

— Не се случва често да те видя загубила самообладание.

Хеликоптерът беше заобиколен от облак червен прахоляк. Перките започнаха да забавят с натрапчив туптящ звук. Щом спряха, прахолякът се слегна и можехме да видим къде сме.

Намирахме се на малка равна площ, заобиколена от планини. Изглеждаше сякаш някога е била тясна долина, но булдозерите я бяха разширили, изравнили и превърнали в площадка за кацане. Почвата беше толкова червена, че приличаше на река от ръжда. Планината пред хеликоптера беше червена могила. Тежкото оборудване и колите бяха струпани в далечния край на долината. Край оборудването имаше скупчени мъже, които предпазваха очите си от червения прахоляк.