Лоръл Хамилтън - Кървави кости

— Изпратих ви доклад по факса, г-н Стърлинг, веднага щом разбрах, че госпожица Блейк няма да може да ни помогне преди мръкване.

Умен човек. Когато се колебаеш, прикрий си задника с хартия.

Стърлинг го изгледа. Баярд изглеждаше разкаян, но отстояваше позицията си, скрит в безопасност зад доклада си.

— Обадих се на Боу и му казах да доведе всички тук долу с идеята, че днес ще можем да свършим малко работа — погледът му беше твърдо фиксиран върху Баярд.

Лайънъл оклюма леко, очевидно един доклад не беше достатъчна защита.

— Г-н Стърлинг, дори и да успея да вдигна цялото гробище в рамките на една вечер, и тук имаме едно голямо „ако“, какво ще стане, ако всички мъртъвци са Бувие? Какво, ако това наистина е семейната им гробница? Доколкото разбирам, строителството ще трябва да спре, докато не откупите земята отново.

— Те не искат да продават — обади се Боу.

Стърлинг го изгледа. Бригадирът само се усмихна леко.

— Нима ми казвате, че целият проект ще се провали, ако става дума за гробницата на семейство Бувие? — попитах Баярд. — Хей, Лайънъл, не ми беше споменал това.

— Не бе нужно да го знаете — отвърна Баярд.

— Защо не биха искали да продадат земята за милиони долари? — попита Лари.

Беше добър въпрос.

Стърлинг го изгледа, сякаш се е появил от въздуха. Очевидно от лакеите не се очакваше да говорят.

— Магнус и Доркас Бувие притежават само някакъв ресторант, наречен „Кървави кости“. Едно нищо. Нямам идея защо не искат да станат милионери.

— Кървави кости? Що за име на ресторант е това? — попита Лари.

Свих рамене.

— Не е като да пожелава добър апетит.

Погледнах към Стърлинг. Изглеждаше ядосан, но това беше всичко. Бях готова да заложа милиони, че знае точната причина, поради която Бувие отказват да продават. Но на лицето му не беше изписано нищо. Държеше картите си близо до гърдите и човек не можеше да ги види.

Обърнах се към Баярд. Бузите му се бяха изчервили нездравословно и избягваше погледа ми. Бях готова да играя покер с него при всяка възможност. Но не и пред шефа му.

— Чудесно, ще се преоблека в нещо по-обемно и ще идем да хвърлим един поглед.

Пилотът ми подаде куфара. Комбинезонът и маратонките бяха най-отгоре.

Лари се приближи до мен.

— Ще ми се да се бях сетил за комбинезон. Костюмът няма да преживее пътуването.

Извадих два чифта.

— Облечи се.

Той се ухили.

— Благодаря.

Свих рамене.

— Едно от предимствата да сме почти еднакви по размери — свалих черното сако, което изложи на показ пистолета.

— Госпожице Блейк, защо сте въоръжена? — попита Стърлинг.

Въздъхнах. Беше ми омръзнало от Реймънд. Дори не се бяхме изкачили по хълма, а вече не ми се ходеше. Последното нещо, което исках беше да стоя тук и да споря дали имам нужда от оръжие, или не. Червената блуза беше с къс ръкав. Визуалната презентация винаги е по-добра от лекциите.

Приближих се към него с разтворени ръце, демонстрирайки предната им част. Имам доста добре оформен белег от нож на дясната си ръка, нищо кой знае колко драматично. Лявата ми ръка е страховита. Беше изминал малко повече от месец, откак един превръщач леопард я беше разпрал. Добрият доктор я позакърпи, но това е в общи линии всичко, което може да се направи с белезите от животински нокти. Белегът от изгорено с формата на кръст, подарък от особено изобретателен слуга на вампир, е малко изкривен заради следите от нокти. Издутината от белези върху свивката на ръката ми, където един вампир беше пробил плътта и дъвкал костта, е изпъстрена със светли ивици като водна повърхност.

— Исусе! — каза Боу.

Стърлинг изглеждаше леко пребледнял, но запази самообладание, сякаш бе виждал и по-лоши неща. Баярд беше позеленял. Госпожа Харисън беше толкова пребледняла, че гримът й се носеше над кожата като водни лилии, нарисувани от някой импресионист.

— Не ходя никъде невъоръжена, г-н Стърлинг. Свикнете с този факт, защото на мен ми се налага.

Той кимна, а очите му бяха много сериозни.

— Добре, госпожице Блейк. Асистентът ви също ли е въоръжен?

— Не — отвърнах аз.

Той кимна отново.

— Добре, преоблечете се и когато сте готови, ще се изкачим.

Лари закопчаваше ципа на комбинезона, когато го приближих.

— Знаеш ли, можеше и да съм въоръжен.

— Взел си си пистолета? — попитах аз.

Той кимна утвърдително.

— Незареден и прибран в куфара ти?

— Точно както ми каза.

— Добре.

Оставих нещата така. Лари искаше да е екзекутор на вампири, освен съживител, което означаваше, че трябва да знае как да използва пистолет. Пистолет с покрити със сребро куршуми, които биха могли да забавят вампир. Щяхме да стигнем и до пушки, които можеха да отнесат главата и сърцето от сравнително безопасно разстояние. Доста по-добро от използването на кол.