Лоръл Хамилтън - Кървави кости

Лари беше минал покрай Жан-Клод и стреляше по Палас и Бетина. Те продължаваха да се приближават. Киса лежеше на пода. Ели изглеждаше замръзнала пред гледката на кръстовете.

Кървави кости стоеше, сякаш очакваше заповеди или просто не му пукаше. Взираше се в Магнус, сякаш го разпознаваше. Погледът му не беше приятелски.

Гласът на Серефина се разнесе иззад тялото на Янос:

— Дай ми китката си.

Феята се усмихна нащърбено.

— Скоро ще съм свободен да те убия — гледаше към Магнус, докато го изричаше.

В интерес на истината, не исках нещо с размерите на малък великан да ми е ядосано, но също така не исках Серефина да притежава силата му. Стрелях в суровата глава, но със същия успех можех да я наплюя. Изстрелът ми спечели мръснишки поглед:

— С теб нямам вражда — изрече феята. — Не я предизвиквай.

Докато се взирах в чудовищното му лице, не можех да не се съглася. Но какво трябваше да направя?

— Какво ще правим? — попита Лари.

Беше застанал почти гръб до гръб с мен. Бетина и Палас бяха спрели точно извън обсега на ръцете му и стояха настрана, задържани от кръстовете, а не от пистолетите. Жан-Клод беше паднал на колене, с лице, скрито от ослепителния им блясък, но не беше изпълзял настрани. Стоеше в защитния обсег на тази светлина.

Сребърните куршуми нямаше да наранят феята, така че… натиснах копчето на браунинга и извадих пълнителя. Взех резервния от джоба си и го заредих. Прицелих се в гърдите на нещото, където се надявах, че се намира сърцето му, и стрелях.

Кървави кости изрева. По парцаливите му дрехи разцъфна кърваво петно. Усетих, когато почувства зъбите на Серефина, забиващи се в китката му. Из стаята се изви сила и накара всяко косъмче по тялото ми да настръхне. За един удар на сърцето не можех да дишам, имаше твърде много магия за нещо толкова обикновено като дишането.

Серефина се издигна бавно иззад тъмната форма, която представляваше Янос. Левитира до тавана, окъпана в светлината на кръстовете и усмихната. Раната от куршума в главата й беше зараснала. От очите й излизаха бели пламъци, които се вихреха около лицето й и аз разбрах, че ще умрем.

Ксавие се появи в рамката на вратата на мазето. В ръцете си държеше меч, но беше по-тежък, с по-гладко острие от всяко оръжие, което бях виждала. Взираше се в Серефина и се усмихваше.

— Нахраних те — каза Кървави кости. — Освободи ме.

Серефина вдигна ръце нагоре, галейки тавана.

— Не — отвърна тя, — никога. Ще те изпия до дъно и ще се къпя в силата ти.

— Ти обеща — настоя Кървави кости.

Тя го изгледа, докато се рееше, огнените й очи бяха на едно ниво с неговото сурово лице.

— Излъгах — изрече тя.

Ксавие изкрещя:

— Не!

Опита се да дойде по-близо, но кръстовете го държаха на разстояние.

Хвърлих шепа сол върху Серефина и Кървави кости. Тя ми се изсмя.

— Какво правиш, Nina?

— Никога не нарушавай дадена на фея дума — отвърнах аз. — Разваля всички договорки.

В ръцете на Кървави кости се появи меч. Просто се появи, сякаш феята го измъкна от въздуха. Беше оръжието, което бях видяла у Ксавие в къщата на семейство Куинлан. Колко ятагани с дължина колкото горната част на тялото ми можеше да има? Той го заби в гърдите на Серефина, пробождайки я във въздуха като пеперуда. Обикновената стомана не би трябвало да може да я докосне, но подплатената с магията на феята би могла. Той я прикова в стената, забивайки оръжието до дръжката. Измъкна меча от нея, като го изви, за да нанесе колкото се може повече поражения.

Тя изпищя и се плъзна надолу, оставяйки кървави следи по стената.

Кървави кости се обърна към нас. Докосна с пръсти кървящите си гърди.

— Ще ти простя тази рана, защото ме освободи. Когато той умре, няма да има повече рани — с тези думи заби меча в Магнус.

Движението беше толкова бързо, че приличаше на стопкадър. Беше бърз, колкото Ксавие. Мамка му.

Магнус падна на колене с уста, отворена за писък, за който не му стигаше въздух. Кървави кости извади меча нагоре, както бе направил със Серефина и това ми напомни за раните на момчетата.

Ако феята ни помогнеше да избягаме от Серефина и хората й, нямах нищо против, но какво щяхме да правим след това? Той издърпа меча навън, а Магнус все още беше жив, взираше се нагоре към мен. Протегна ръце към мен, можех да го оставя да умре. Кървави кости вдигна меча, за да нанесе смъртоносния удар.

Насочих браунинга към него.

— Не мърдай. Докато не го довършиш, си смъртен и куршумите могат да те убият.