Колийн Маккълоу - Птиците умират сами

Фий извади от кошничката за шев ножиците. Върна се при Меги, която от цял час и повече не смееше да мръдне от стола, и с ножица в ръка се загледа в красивите вълни коса. После взе да ги реже — щрак! щрак! — докато дългите къдрици се струпаха на лъскави купчинки по пода, и бялата кожа на Меги се показа тук-там на неравни петна по цялата й глава. Разколебана, Фий се обърна към Франк.

— Дали да не я острижа до кожа? — попита тя и стисна устни.

Франк посегна да я спре.

— Недей, мамо — възропта той. — Няма нужда. Достатъчно е да я облеем добре с газ. Моля те, не я стрижи!

Закараха Меги до масата и я държаха над легена, докато заливаха обилно главата й с газ и търкаха с разяждащия сапун остатъка от косата. Когато най-после решиха, че й стига, тя вече не можеше да вижда: толкова бе трила очите си от лютивия сапун, а по лицето и по кожата на главата й се бяха появили мехурчета. Франк събра отрязаните къдрици в хартия и ги хвърли в печката, после взе метлата и я потопи в съд с газ. Той и Фий също си измиха косите, задъхвайки се от паренето на сапуна. След това Франк взе едно ведро и изтърка пода с дезинфекционен разтвор.

Когато кухнята стана стерилна като болница, те минаха през спалните, събраха всички чаршафи и одеяла от леглата и до края на деня изваряваха, изстискваха и простираха спалното бельо на цялото семейство. Дюшеците и възглавниците бяха извадени до задната ограда и напръскани с газ, на килимите от салона извадиха душата от тупане. Всички момчета бяха впрегнати да помагат, само Меги бе изолирана в пълна немилост. Тя се промъкна зад плевнята и заплака. Сърцето я болеше от търкането, изгарянията и мехурите и така се срамуваше, че не смееше дори да погледне Франк, когато той дойде да я потърси и напразно я убеждаваше да се прибере.

Накрая я издърпа в къщи насила, а тя риташе и се бореше, докато се сви в един ъгъл и там дочака Пади да се върне от Уахин късно следобед. Той видя остриганата коса на Меги и заплака, като се поклащаше в уиндзорското кресло, захлупил лицето си с ръце, а другите пристъпваха наоколо от крак на крак и им се щеше да са навсякъде другаде в този момент, но не и тук. Фий свари чай и сипа една чаша на Пади, който почваше да се съвзема.

— Какво стана в Уахин? — попита тя. — Ужасно се забави.

— Най-напред натрих с камшика онзи проклет макаронаджия в обора. После забелязах, че Маклиъд, застанал пред магазина си, гледа, и му разказах какво се е случило. Маклиъд събра неколцина от мъжете в кръчмата и набутахме всичките италианци в обора заедно с жените, после плиснахме вътре няколко галона дезинфекционен разтвор. Тогава отидох в училището при сестра Агата и ако ме питат, тя е за връзване, дето не е забелязала нищо. Издърпа онова момиче от чина да му погледне косата и, разбира се, цялата беше въшлясала. Прати я в къщи и й каза да не се връща, докато не се изчисти. Оставих я заедно със сестра Диклън и сестра Катрин да преглеждат главите на всички ученици, защото много от тях се оказаха с въшки. Трите монахини се чешеха като луди, когато смятаха, че никой не ги гледа. — Той се засмя широко, като си спомни, но щом видя главата на Меги, пак помръкна. — А що се отнася до теб, госпожице — заговори й той строго, — повече никакви макаронаджии и въобще никой друг освен братята ти. Ако те не ти харесват, толкова по-зле. А ти, Боб, да знаеш, че отсега нататък Меги няма да има нищо общо с когото и да било в училище освен с теб и момчетата. Ясно ли е?

— Да, татко — кимна Боб.

На другата сутрин Меги с ужас разбра, че трябва да върви на училище както обикновено.

— Не, не! Не мога да ида! — простена тя, вкопчила ръка в главата си. — Мамо, мамо, не мога да ида така на училище при сестра Агата.

— Можеш, можеш — отвърна майка й, без да обръща внимание на умолителния поглед на Франк. — Ще те науча аз тебе!

И Меги тръгна, като влачеше крака, а главата й бе увита в голяма кафява кърпа. Сестра Агата не й обърна никакво внимание, но през междучасието другите момичета я хванаха и дръпнаха забрадката й да видят на какво прилича. Лицето й не беше толкова обезобразено, но главата й представляваше ужасна гледка, цялата в рани и мехури. Щом видя какво става, Боб пристигна и дръпна сестра си в един отдалечен ъгъл на „ямата за крикет“.

— Не се занимавай с тях, Меги — каза той грубо, завърза неумело кърпата около главата й и я потупа по скованите рамене. — Злобни животинчета. Защо не се сетих да скрия няколко от онези гадинки — сигурно щяха да изтраят. И щом всички забравят случая, да ги пръсна отново по няколко глави.