Колийн Маккълоу - Птиците умират сами

В къщи разправяше непрекъснато какво казала Тереза и какво направила Тереза, докато Пади веднъж изрева, че му е омръзнало да слуша за Тереза.

— Не смятам, че е чак толкова добре да има човек много вземане-даване с макаронаджии — скара се той, обзет от инстинктивното недоверие на британските заселници към по-мургавите или средиземноморските раси. — Макаронаджиите са мръсни, Меги. Не се мият често — обясни той не твърде уверено, смутен от обидения и пълен с укор поглед на Меги.

Обзет от силна ревност, Франк се съгласи с него. Така че Меги вече рядко говореше в къщи за своята приятелка. Но отношението на домашните й не влияеше върху тази дружба, която поради голямото разстояние и без това беше ограничена само до дните и часовете в училище. Боб и момчетата бяха много доволни, че сестра им беше така прехласната по Тереза, защото можеха да си препускат из училищния двор, сякаш сестра им не съществуваше.

Причудливите неща, които сестра Агата постоянно пишеше на дъската, започнаха да стават разбираеми. Меги научи, че знакът „+“ означава да събереш числата, а „–“ изискваше да се извади от горното число долното и да се получи друго, по-малко от първото. Тя беше умно дете и щеше да стане много добра, та дори и блестяща ученичка, стига да можеше да преодолее страха си от сестра Агата. Но щом пронизващите очи се насочеха към нея и дрезгавият старчески глас сопнато питаше нещо, тя почваше да се запъва, да заеква и не можеше да мисли. Аритметиката й беше лесна, но когато я вдигнеха да покаже знанията си, не си спомняше колко е две и две. Четенето я въведе във вълшебен свят, на който тя не можеше да се насити. Но щом сестра Агата я изправяше да прочете нещо на глас, тя не успяваше да изрече нито „котка“, нито „мяу“ дори. Струваше й се, че вечно трепери под язвителните забележки на сестра Агата или се изчервява, понеже другите й се подиграват. Защото сестра Агата показваше за присмех все нейната плоча за писане и използуваше като пример за немарливост все нейните прилежно изписани листи. Някои от по-богатите деца имаха гуми за изтриване, но Меги си служеше за това само с върха на пръста си, който тя наплюнчваше и разтриваше припряно върху сгрешеното, докато написаното се зацапваше, а хартията се белеше на фитилчета. Получаваха се дупки, което беше строго забранено, но Меги беше готова на всичко, само да избегне упреците на сестра Агата.

До нейното появяване главният прицел на пръчката и жлъчта на сестра Агата беше Стюърт. Но Меги се оказа много по-удобна за това, тъй като Стюърт, вглъбено спокоен и невъзмутим почти като светец, беше костелив орех дори за сестра Агата. А Меги се разтреперваше и почервеняваше като домат, колкото и да се мъчеше да се държи по мъжки като истинска Клийри, както ги учеше Франк. Стюърт дълбоко съчувстваше на Меги и все гледаше да й помогне, като умишлено отклоняваше гнева на сестра Агата към себе си. Но тя веднага разбираше хитрините му и още повече се гневеше, като виждаше характерната за семейство Клийри гордост да се проявява и у момичето, както при момчетата преди това. Ако някой я попиташе защо им има зъб, тя нямаше да може да отговори. На една стара и огорчена от живота монахиня като сестра Агата й беше трудно да се примири с такива честолюбиви хора като Клийри.

Най-тежкият грях на Меги беше, че е левачка. Когато плахо посегна към калема в първия си урок по писане, сестра Агата се нахвърли върху нея като Цезар върху галите.

— Мегън Клийри, остави калема — изфуча тя.

И започна ожесточена битка. Меги беше непоправима и безнадеждна левачка. Когато сестра Агата насила прегъна пръстите на дясната й ръка както трябва около калема и ги постави над плочата, главата на Меги се замая и тя недоумяваше как да накара безпомощната си ръка да направи онова, което изискваше сестрата. Тя престана да чува, да вижда и да говори; дясната й ръка се оказа ненужен израстък, който не и вършеше повече работа от пръстите на краката. Тя надраска една крива линия съвсем извън плочката, защото не можеше да я завие навътре, и отпусна калема си като парализирана. Сестра Агата с нищо не можеше да накара дясната ръка на Меги да напише „А“. Тогава Меги тайничко прехвърляше калема в лявата ръка и закрила неумело плочката с дясната, нанизваше равни и красиви „А“-та.

Но сестра Агата все пак победи. Една сутрин, в строя, тя върза лявата ръка на Меги до тялото й с въже и не го развърза, докато не удари последният звънец в три часа следобед. Даже на обяд Меги бе принудена да се храни, да се разхожда и да играе с напълно неподвижна лява страна. Минаха още три месеца и накрая тя се научи да пише правилно според догмите на сестра Агата. За да е сигурна, че няма отново да започне да си служи с лявата ръка, сестрата й я държа вързана към тялото още два месеца, а после събра цялото училище и изрече благодарствена молитва към всевишния за мъдростта му, насочила Меги по правия път. Божиите чеда били все десняци, а леваците били издънки на дявола — особено ако са червенокоси.