Колийн Маккълоу - Птиците умират сами

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Птиците умират сами» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Птиците умират сами: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Птиците умират сами»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Любовта, болката, смъртта, които неизменно съпътствуват живота на човека, придавайки му измерения и дълбочина, нерядко се сливат в едно неразривно цяло, назовавано предопределение, съдба, участ… Този роман на австралийската писателка Колийн Макълоу разкрива, че и личността може да бъде синоним — когато е силна, изградена в борба с обстоятелствата, в конфликти, когато е автентична и диамантено твърда. Представителите на три поколения от семейство Клийри, за чиито житейски перипетии се разказва в произведението, отстояват непреклонно своите нравствени идеали, представите си за битието, въпреки че тази безкомпромисност им носи лични драми и се превръща в съдба, също тъй неумолима, както отказът им да й се подчинят.

Птиците умират сами — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Птиците умират сами», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Меги се измъкна от мястото, дългите й къдрици се пръснаха по лицето й и пак се отдръпнаха назад. Тя вкопчи ръце една в друга и отчаяно ги стисна, но сестра Агата не се помръдна и само чакаше, чакаше, чакаше… Докато най-сетне Меги успя някак да си наложи да протегне ръце, но щом пръчката се спусна към тях, тя ги дръпна, примряла от ужас. Сестра Агата сключи пръсти върху снопчето коса, събрано отзад на главата на Меги, и я издърпа към себе си, като доближи лицето й до ужасните си очила.

— Протегни си ръцете, Мегън Клийри — повтори тя вежливо, ледено и неумолимо.

Меги зина и повърна върху дрехата на сестра Агата. Чу се как всяко от децата в стаята ахна от ужас, а сестра Агата стоеше, докато повърнатото се стичаше от черните й дипли върху пода, и лицето и почервеня от гняв и изумление. Тогава пръчката отново се стовари и започна да налага тялото на Меги, където свари, а детето размаха ръце да закрие лицето си и се сви в ъгъла, като продължаваше да повръща. Когато ръката на сестра Агата се умори и не желаеше вече да вдига пръчката, тя посочи към вратата.

— Върви си, отвратително простаче! — рече тя, завъртя се на пети и влезе в класната стая на сестра Диклън.

Обезумелият поглед на Меги намери Стю; той й кимна с глава, сякаш да й каже, че трябва да се подчини, а меките му синьо-зелени очи бяха пълни с жал и разбиране. Бършейки уста с кърпичката си, Меги се запрепъва през вратата към двора. Оставаха още два часа до края на учебния ден. Тя вървеше бавно и унило по улиците и знаеше, че момчетата нямаше как да я настигнат, но беше твърде изплашена, за да спре някъде и да ги чака. Трябваше сама да се прибере и сама да признае всичко на майка си.

Понесла пълен кош с мокро пране, Фий едва не политна, като прекрачваше с натежали крака прага на задната врата. Меги седеше върху най-горното стъпало на задната веранда, навела глава, краищата на светлите й къдрици бяха слепнати, а роклята й изпоцапана отпред. Фий остави тежкия си товар, въздъхна и отметна падналия кичур коса от челото си.

— Какво се е случило? — попита тя уморено.

— Повърнах върху сестра Агата.

— О, боже! — рече Фий с ръце на хълбоците.

— И ме набиха с пръчка — прошепна Меги, а сълзите изпълваха очите й, без да потекат.

— Добре си се наредила, няма що. — Фий отново вдигна коша и се олюля, докато го нагласи. — Е, Меги, аз не знам какво да те правя. Трябва да видим какво ще каже татко. — И тя тръгна през двора към плющящите въжета с пране.

Меги поразтърка уморено лицето си с ръце, проследи с поглед майка си, после стана и се запъти към ковачницата.

Франк тъкмо беше приключил с подковаването на дорестата кобила на мистър Робъртсън и я избутваше към обора, когато Меги се появи на вратата. Той се обърна, видя я и го връхлетяха спомени за собствените му мъки, изпитани в училище. Тя беше толкова малка, така бебешки пухкава и невинна, и мила. Но светлината в очите й беше грубо угасена и там се таеше изражение, което събуди у него желанието да убие сестра Агата. Да убие, наистина да я убие, да хване двойната гуша и да я стисне… Пусна сечивата, свали престилката и бързо отиде при Меги.

— Какво има, миличко? — попита той, като се наведе, докато лицето му се изравни с нейното. От нея се носеше противната миризма на повръщано, но той надви желанието си да се извърне.

— О, Фр… Фр… Франк! — разплака се тя, лицето й се изкриви и сълзите най-после рукнаха свободно. Ръцете й обвиха шията му, тя се притисна силно към него, като ридаеше по онзи особен глух и болезнен начин, по който плачеха всичките деца на Клийри, когато се разделяха с детството. Беше тягостно, а нежни думи и целувки не помагаха.

Когато се успокои, Франк я вдигна и я отнесе до една купа уханно сено близо до кобилата на Робъртсън. Седнаха унесени един до друг, а конят подръпваше краищата на сламеното им ложе. Меги бе склонила глава на гладките голи гърди на Франк, а снопчетата къдрици се разлетяваха около лицето й, когато конят изпръхтяваше в сеното.

— Защо ни наби всички, Франк? — попита Меги. — Казах й, че само аз съм виновна.

Франк свикна с миризмата от повръщано и вече не обръщаше внимание. Протегна ръка, поглади разсеяно кобилата по носа и я избута, щом тя стана твърде любопитна.

— Бедни сме, Меги, и това е главната причина. Сестрите винаги мразят бедните ученици. Като постоиш няколко дни в мухлясалото старо училище на сестра Агата, ще разбереш, че тя не си го изкарва само на Клийри, а и на децата на Маршъл и на Макдонълд. Всички сме бедни. Ако бяхме богати и ходехме на училище с големи коли като О’Брайън, да видиш как щяха да ни се кланят. Но ние не можем да даряваме нито орган на църквата, нито златни одежди на свещениците, нито пък нов кон и двуколка на сестрите. Затова сме без значение. Могат да правят с нас каквото си щат. Спомням си един ден сестра Агата така ми се беше разгневила, че закрещя: „Плачи, за бога! Издай поне звук, Франсис Клийри! Ако ми доставиш удоволствието да те чуя как ревеш, няма вече да те бия толкова често, нито така силно.“ Това е другата причина, поради която ни мрази, и затова струваме повече от децата на Маршъл и на Макдонълд. Тя не може да ни накара да плачем. Иска да й лижем подметките. И аз съм казал вече на момчетата какво ще им се случи, ако някой с името Клийри се разхленчи, като го бият. Това се отнася и за теб, Меги. Колкото и силно да те бие — нито стон. Ти плака ли днес?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Птиците умират сами»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Птиците умират сами» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Птиците умират сами»

Обсуждение, отзывы о книге «Птиците умират сами» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x