Тери Пратчет - Масклин

— Който и да е, той ни преследва — меко каза той.

— Чувате ли — „ии-уу, ии-уу…“ — обади се Гърдър.

— Мисля — продължи Масклин, — че е добра идея да се махаме от това шосе.

Ангало се огледа.

— Храсталакът е много гъст — отбеляза той.

— Не, исках да кажа — на друго шосе. Можеш ли да го направиш?

— Готово. Без проблеми. Ей, той се опитва да ни задмине! Брей, че куражлия! Ха! — камионът рязко залитна встрани.

— Да можехме да отворим прозорците — добави той. — Един от шофьорите, които наблюдавах, щом някой почнеше да му бибипка отзад, размахваше ръка от прозореца и крещеше разни работи. Мисля, че трябва да се прави ей така — той размаха ръка нагоре и изкрещя „Ти-еа-мааа“.

— Не се притеснявай за това. Просто намери друго шосе, някое по-тесничко — успокои го Масклин. — Ей сега се връщам.

Той се смъкна по клатушкащата се стълба при Доркас и неговите хора. В момента не правеха нищо кой знае какво, само кормилните бригади леко подръпваха кормилото, но онези на газта здраво натискаха педала. Много номи седяха и се опитваха да се отпуснат. Когато Масклин дойде при тях, го посрещнаха с разпокъсана весела врява.

Доркас седеше сам встрани и драскаше нещо на парче хартия.

— А, ти ли си — каза той. — Как върви, добре ли е сега? Свършиха ли се нещата за блъскане?

— Мисля, че е кола. С човеци вътре.

Доркас се почеса по брадичката.

— И какво искаш от мен?

— Нали използва нещо, за да срежеш жиците на камиона и той да не може да върви — каза Масклин.

— Клещи. И какво, тия клещи?

— Още ли са у тебе?

— О, да. Само че трябват двама номи да ги използват.

— Тогава ще кажа и на някой друг — и Масклин разказа на Доркас какво е намислил.

Старият ном го изгледа с нещо, подобно на възхищение, но после поклати глава.

— Никога няма да стане — каза той. — Нямаме време. Инак е чудесна идея все пак.

— Но ние сме толкова по-бързи от човеците! Ще го направим и ще сме се качили на камиона, преди те въобще да разберат нещо!

— Хммм — Доркас се усмихна гадничко. — Ти идваш ли?

— Да. Аз… ъъ… не съм сигурен, че номи, които никога не са излизали вън от Магазина, ще се справят.

Доркас стана и се прозя.

— Абе, ще ми се да го пробвам тоя „свеж въздух“ — каза той. — Много бил полезен, разправят.

Ако имаше някой, който да наднича през плета към този обвит с мъглица селски път, щеше да види един камион, който гърми по него с далеч не безопасна скорост.

Сигурно щеше да си помисли: Това превозно средство е доста необичайно. Май е изпозагубило сума ти неща от онези, дето трябва да ги има, като например един фар, броня и повечето от боята от едната си страна, и е подбрало оттук-оттам други неща, дето не трябва да ги има, като например по някое храстче и лист ръждясала ламарина.

Може би щеше да се позачуди защо на дръжката на едната му врата виси табелка „Пътни работи“.

И със сигурност идеше да се позачуди защо ей тъй, както си трополеше, взе, че спря.

Полицейската кола подире му спря доста по-внушително сред дъжд от чакъл. Двама души почти изпаднаха от нея и изтичаха към камиона, като зарязаха вратите отворени.

Ако наблюдателят разбираше човешки език, сигурно щеше да чуе как някой каза следното: „Хубаво, мой човек, тва беше за неска“ и после: „Де се дяна тоя? Тука, вътре, има само една камара въжета!“ А после друг глас щеше да добави: „А на бас, че се е изнизал и се е юрнал през ливадите.“

И докато ставаше всичко това, и докато полицаите вяло ръчкаха из плета и святкаха с фенерите си из мъглата, двойка много, ама много дребнички сенки изтърча изпод каросерията на камиона и изчезна под колата. Движеха се много бързо — като мишки. И, също като на мишки, гласовете им бяха тънки и пискливи и бърбореха адски бързо.

Мъкнеха чифт клещи.

Няколко секунди по-късно те се шмугнаха обратно. И почти веднага щом изчезнаха под камиона, той запали.

Мъжете се разкрещяха и се втурнаха към колата.

Но вместо тя да разбуди с рев мъгливата нощ, се чу само „брр, бррр, бррр“.

След малко единият излезе и вдигна капака.

Докато камионът изчезваше в мъглата и единствената му задна светлина бавно помръкваше, човекът коленичи, бръкна под колата и извади цяла шепа прилежно накълцани жици…

Това би видял наблюдателят. Всъщност, единствените наблюдатели бяха двойка крави и те нищо не разбраха от цялата работа.

Май стигнахме почти до края.

Ден-два по-късно камионът бе открит в една канавка близо до града. Странното беше ей това: акумулаторът и де що има жица, крушка и прекъсвач, бяха отмъкнати. Барабар с радиото.